Икономиката на еврозоната остава слаба. Актуалната информация сочи, че промишленото производство продължава да спада. Вялото външно търсене и затегнатите условия за финансиране все повече възпират инвестициите и разходите за потребление. Секторът на услугите продължава да отслабва. Това се дължи главно на факта, че по-слабата промишленост оказва въздействие и върху други сектори, стимулът от възобновяването на икономическата активност отзвучава, а повишението на лихвените проценти намира все по-широко отражение. Икономиката вероятно ще остане слаба до края на тази година. Но с по-нататъшния спад на инфлацията ще настъпи възстановяване в реалните доходи на домакинствата и търсенето на износ от еврозоната ще се засили, така че през следващите години икономиката би следвало да укрепне.
Досега силният пазар на труда подкрепяше икономическата активност. През август темпът на безработица се задържа на безпрецедентно ниското равнище от 6,4%. Същевременно са налице признаци на отслабване на пазара на труда. Откриват се по-малко нови работни места, включително в сектора на услугите, и това е в съзвучие с ефекта, който охлаждането на икономиката постепенно оказва върху заетостта. Рисковете за икономическия растеж продължават да клонят в низходяща посока. Възможно е растежът да бъде по-малък, ако ефектът от паричната политика се окаже по-силен от очакваното. Отслабване на световната икономика също би потиснало растежа. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт, предизвикан от терористичните атаки в Израел, са основни източници на геополитически риск. В резултат на това е възможно предприятията и домакинствата да загубят увереност и да бъдат по-несигурни за бъдещето, а растежът да се забави допълнително. И обратното, растежът би могъл да се окаже по-голям от очакваното, ако все така устойчивият пазар на труда и увеличаващите се реални доходи насърчат нарастване на доверието и разходите на гражданите и предприятията или ако световната икономика отбележи по-голям растеж от предвиденото.
Възможно е по-високи цени на енергоносителите и храните да доведат до възходящи рискове за инфлацията. Засиленото геополитическо напрежение би могло да допринесе за повишаване на цените на енергоносителите в краткосрочен план и до по-несигурна перспектива в средносрочен план. Възможно е екстремните метеорологични условия и развитието на климатичната криза в по-общ план да предизвикат по-голямо от очакваното поскъпване на храните.
Трайно повишаване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-голямо от предвиденото увеличение на заплатите или нормите на печалба също биха могли да доведат до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. И обратното, по-слабо търсене, например поради по-силно предаване на паричната политика или поради влошаване на икономическите условия в останалата част от света на фона на по-големите геополитически рискове, би отслабило ценовия натиск, особено в средносрочен план.