Да говорим за последиците от над 7-часовото пътуване на Байдън в Тел Авив. Какво постигна?
Байдън се опитваше да ходи по ръба между демонстрацията на солидарност с американски съюзник и между призива си за въздържаност и хуманитарна помощ. Темата извън зрителното поле е в това, че партньорите в Близкия изток и арабския свят всъщност не оценяват какво прави по въздържаността. Защото виждат, че Газа продължава да е обсадена, перспективите за сухопътна операция и дебата за 20-те камиона помощ за 2,2 млн души.
Тази реч, която произнесе, не беше изненада. Тя прозвуча различно в региона в сравнение със САЩ. И интересното е, че в региона той се опита да убеди арабските страни да застанат на страната на Украйна. Но когато направи паралела между Русия и Хамас, това не мина. Това е по-скоро за вътрешна употреба в САЩ.
Много правилно споменавате вътрешната употреба. Какво мислите за другите регионални играчи и как го приемат? Беше изненадващо, че при новината за атаката в болницата в Газа, много от арабските лидери се отказаха от срещата на върха в Аман. Колко сериозно се приема американската подкрепа за Израел от Саудитска Арабия, Йордания, Египет и други?
Нито една от тези страни не се изненадва от американската подкрепа за Израел. Те, също като САЩ, в голяма степен, бяха изненадани от последната вълна на насилие и по-точно факта, че Хамас я предизвика в Газа като атакува израелци. Те не вярваха, че Хамас е способен за това.
Но всички тези партньори отдавна предупреждаваха САЩ, че ако няма някаква надежда за палестинците като цяло, ако не се върви към държавата, която искат толкова отдавна, тогава ще има някаква ескалация.
Хората просто не успяха да кажат къде и кога ще стане.
И сега американските дипломати чуват: „Нали ви казахме, сега искате ние да оправяме всичко“.
Това не е съвсем честно. Освен това и арабите носят отговорност, които пренебрегнаха палестинския въпрос. Ясно е, че няколко арабски страни в последните години преодоляха стените с Израел и имаше дори спекулации, че Саудитска Арабия също ще го направи.
Може би отчасти това накара Хамас да си мисли, че като използва крайно насилие, биха могли отново да се направят на важни. Има стратегическо желание от страна на това движение за това. Да не забравяме, че докато подобни действия са ужасяващи, те не са напълно лишени от смисъл. Не звучи добре, но има зад това има стратегия. Те се опитват да бъдат признати като политически играч, отчасти, защото мислят, че арабите са забравили за палестинския въпрос, също като САЩ.