Дават ли ни надежда нашите лидери

Една последна мисъл.

Наполеон Бонапарт казваше, че един лидер е продавач на надежда. Ако се огледаме по света, наистина имаме нужда нашите лидери да ни дадат надежда. Надеждата, че можем да дадем на работниците полагащото им се по справедливост, без да разрушим автомобилната индустрия.

"Днес, докато стачката на UAW във Ford продължава, ние сме на кръстопът. Изборът на правилната посока не е само в името на бъдещето на Ford и конкурентноспособността ни. Става дума за бъдещето на американската автоиндустрия", каза Бил Форд, председател на Ford Motor Company.

Надежда, че Фед може да ни отведе до мекото кацане като овладее инфлацията и без рецесия.

"Честно, Фед спечели битката с американския потребител и забавя темпото", каза Брайън Мойнихан, директор на BofA.

Надеждата, че всички тези пари, които вземаме на кредит, наистина ще се инвестират в бъдещето на икономиката ни.

"Целта е да увеличим иновациите, изследванията и развойната дейност в индустрията. Не да харчим парите на данъкоплатците за по-меки възглавници, повишаване на печалбите ви и за да ги дадете на акционерите. Даваме ви ги, за да инвестирате в R&D", каза Джина Раймондо, министър на търговията на САЩ.

И особено в момента, имаме нужда от някаква искрица надежда за Близкия изток, където нещата са толкова грозни.

"Огромна загуба на живот вчера в болницата в Газа. На базата на информацията ни до момента, изглежда това е дело на ракетна атака на терористична групировка от Газа", каза американският президент Джо Байдън.

Но в момент, когато отчаяно се нуждаем от надежда, някой път май някои от важните ни лидери отсъстват. Например президентите на колежи, които, изправени пред трудната граница между свободата на словото и морала, изненадващо замълчаха. Поне засега. В Харвард:

"При броя на проблемите, по които се изказаха лидерите на Харвард и други университети, да не кажеш нищо, когато имаме терор срещу Израел бе реален морален провал", каза Лорънс Самърс, бивш министър на финансите на САЩ.

И в Пенсилванския университет:

"Президентът на университета Лиз Магил е добър човек. Не е антисемит. Да, направи някои грешки, някои от които призна. Но решението за нейното бъдеще е в ръцете на борда на настоятелите", каза Джонатан Грей, президент и оперативен директор на Blackstone Group.

Но най-голямото отсъствие отбеляза политическото ни ръководство. Особено в Камарата на представителите, които са изправени пред продължаващата война в Украйна и още едно затваряне на правителството след месец. И затова решиха да направят нещо, нечувано досега. Да изгонят председателя си.

Най-висшият избран член на Конгреса и третият човек в държавата.

"ЗА гласуват 216. Против – 210. С настоящото постът на председателя на Камарата на представителите на САЩ е свободен", каза Стив Уомак, републиканец от Арканзас.

А тази седмица, след войната, която започна, когато Хамас нападна Израел, президентът Байдън поиска спешно финансиране с реч от Овалния кабинет.

"Хамас и Путин представляват различни заплахи. Но ги сближава това, че искат напълно да заличат съседна демокрация. Напълно да я унищожат", каза президентът Джо Байдън.

Републиканците нееднократно се провалиха в опитите да се обединят в номинация за важния пост пост на председателя на Камарата. Първо отхвърлиха Стив Скалийз, а после и Джим Джордан.

"Никой не получи мнозинство. След преброяване на всички гласове, председател не беше избран", каза Патрик МакХенри, републиканец от Северна Каролина.

Може да се нуждаем нашите лидери да ни дадат надежда в този критичен момент, но както каза тогавашният сенатор Хилари Клинтън за една друга война в Близкия изток, надеждата не е стратегия.