През изминалата седмица, на форума Економик Клъб ъф Ню Йорк, с председателя Пауъл разговаряхме за това какво е научил той за икономиката през последните три години, за инфлацията и връзката ѝ с пазара на труда и кой може да е трайният ефект от пандемията.
Винаги е много хубаво да гледаш в ретроспектива. Мисля, че справедливият начин да се съди за нашите действия и да се поставите на мястото на политиците и централните банкери по целия свят. Нямахме учебник с указания за пандемията, никой не беше виждал глобално затваряне на икономиката, всички си мислеха, че пандемията ще отнеме живота на много повече хора и че през следващите 5 години няма да имаме ваксина, а може и да нямаме икономика след 5 години. Всичко това бяха реални възможности през март 2020. И така, и ние, и Конгресът задействахме всички спирачки.
Ползата от ретроспективата е, че виждаме, че сме можели да направим по-малко и да допуснем инфлация. Вероятно е така. Но ако анализираме цялостното представяне на американската икономика се вижда, че нашата икономика е най-силната и отбелязваме най-голям напредък по отношение на инфлацията. Но ние имаме най-силния растеж, върнахме се към предходната тенденция на растеж – не просто на предишното ниво на растеж, а към цялостната тенденция. Последният път, когато имахме толкова поредни месеци на безработица под 4% беше в края на 60-те години, преди повече от 50 години. Икономиката ни се справя много добре, но ако се върнем назад, то можеше и да нямаме толкова инфлация, ако бяхме направили по-малко. Макар, други държави, които направиха по-малко от нас, също имат значителни проблеми с инфлацията.