Ако не можем да говорим за американските държавни ценни книжа, дали това правителство може да си позволи такива неща? При това, което става от няколко месеца на облигационния пазар?
Обикновено бих казал, че плюс-минус 100 млрд долара не са толкова много пари за Вашингтон.
Обаче, и това е голямо обаче, инвеститорите са залети от предлагане на американски държавни облигации. Това стана ясно преди няколко месеца, на 1 август. Емитирането на американски дълг стана по-бързо, отколкото хората очакваха. По-бързо, отколкото бяхме готови ние, в Wells Fargo. Следващото съобщение се очаква на 1 ноември. Това ще предизвика някои смущения.
Искането на администрацията на Байдън е доста голямо. Да, има значение. И ще предизвика раздвижване в задната част на кривата.
Какво, за Бога става от няколко месеца на този облигационен пазар? Само това ли е? Само бюджетният дефицит? Или данните? Или Фед? Кое е?
Всичко. Честно, ние бяхме на дълги позиции и сбъркахме. И за нас беше мъчително. Говорихме с всички клиенти и наяве излязоха няколко тревоги.
Преди малко споменахме предлагането, това първо. След това коментарите на Фед се промениха и станаха по-агресивни. Това ни стана ясно на 20 септември, след последното заседание на FOMC. Доста изненадващо, според мен.
Bank of Japan стана малко по-агресивна. Това се прибави към всичко останало. Хората се тревожат, че не само японските инвеститори като цяло не купуват американски активи, но и BoJ каза, че няма нищо против дългосрочните лихви да растат, така че може да решите да върнете повече пари в японски държавни ценни книжа.
Всичко това създаде много повече неудобство за хората, които купуваха дългосрочни американски ценни книжа. В резултат на това, реалните лихви скочиха до небето. 2,40-2,50 по 10-годишните. Два пъти над нивото от края на цикъла през 2018г.
Смятаме, че е твърде много, но сега топката е у купувачите.