Бихте ли казали, че се намираме в задънена улица в американско-китайските отношения? Или виждате светлина? Или може да има подобрение?
Пропастта между президентите Си и Байдън през ноември 2022г беше много голяма и комуникацията спря. Това не е добре.
Винаги трябва да поддържаме диалога, без значение колко е трудно. Общуването е най-важно.
Има много общи въпроси, но и много са чувствителни. Единствения начин да се преодолеят са постоянните срещи. Затова ми стана много приятно през юни, когато дойде държавният секретар Блинкен, а след него и министърът на финансите Йелън. Дойде търговският министър Раймондо, а след това и Джон Кери. Проведоха се чудесни срещи с лидера на мнозинството в Сената Чък Шумър, както и с двупартийна делегация на Сената. Това беше много позитивно.
Имаше ли полза според вас?
Абсолютно. Ползата беше диалог, дискусии, в атмосфера на уважение. Посланик Бърс го усети много добре. Честни дебати, открити. Има проблеми от двете страни на океана. Трябва да ги решим.
Но има общи сфери на интерес като борбата с климатичните промени, изкореняването на бедността и други, по които можем заедно да работим.
В каква степен действията на американското правителство като контрол на износа и мерките на Китай в областта на националната сигурност – Си Дзинпин поставя много по-голям акцент върху нея, било ограниченията при данните или консултанските фирми в Китай, вредят на доверието?
Отразиха се, разбира се. Но трябва да сме по-внимателни в области, които наричаме чувствителни. Ако има тревога за националната сигурност, нека да видим кое е нивото при двете страни, при което нямаме недоразумение.
Когато нямате постоянни контакти.. А от юни насам се провеждат чудесни контакти, от САЩ, с цел да се изяснят проблемите и как да се решат. Трябва така да се работи. И трябва контактите да са чести. И точно така става.