Много имаме да говорим. Италианският ръст. Италианският спред по облигациите. Какво ще кажете на ирланския централен банкер, който вчера би тревога?
Започвате с конфликтен въпрос.. Не. Не смея да говоря за Ирландия, а само за Италия. Мисля, че доколкото наскоро имаше тревога за италианския публичен дълг, би трябвало проблемът да е малко по-добре разбран вече.
Първо, дългът се понижи с 15 процентни пункта след като се повиши с 20.
20 заради борбата с пандемичните рискове. Тя беше проведена ефективно. Имаше голям отскок.
Понижението е значително. Въпросът е дали в плановете на правителството има още понижение или не. И какви са препятствията.
Според мен, докато фискалната предпазливост е необходима, в следващите години няма какво да направим, за да увеличим фискалното си пространство. Освен с подобрение на състава на разходите. Така бихме могли да растем повече.
Това е основната причина пазарите да се тревожат.
Способността за ръст на икономиката на Италия.
Точно заради спреда, променя ли се начина, по който централната банка гледа на PEP /пеп/ като график?
Навремето водехме дискусиите за фрагментацията на риска. Това ни напомня за това, което стана през 2011-2012г.
Не вярвам, че сме в това положение.
Разликата между италианските нива с германските е важен, но сме далеч от това. Няма признаци, че би трябвало да се увеличат на територия, която би наложила намесата ни.
Но ако има нужда, можем да го направим.
Свързано е с поддържането на PEP, пандемичните извънредни изкупувания. Решихме да го задържим до края на 2024г. Смятам, че това е добър подход, за да успокоим пазарите по някакъв начин.
Но не мисля, че наистина трябва да се тревожим толкова в момента.