Включваме Йоси Байлин, бивш министър на правосъдието на Израел, който помогна да мирния процес от Осло между Израел и Организацията за освобождение на Палестина през 90-те. Вие сте виждали много цикли на насилие от 1973г. и войната тогава, която арабите и евреите не забравят. Как би изглеждало евентуално примирие сега?
Много е различно. Съгласен съм, че прилича малко на 11 септември. Това е нещо като черен лебед. Не го очаквате. Няма повод. Дори да не го оправдавате, да можете да го разберете.
Няма нищо такова. Няма и участие. Ако говорите за преговори, за усилия на трети страни да предотвратят войната, която е зад ъгъла, да попречат на отмъщението. Но няма палестинска страна в Газа.
Може да говорите с палестинците на Западния бряг, но те не контролират Газа. Затова сме в ситуация, в която няма друга страна. Безадресна е.
Затова е почти невъзможно да се предотвратят следващите стъпки, които ще бъдат отново срещу невинните цивилни от палестинска страна. После ще има отговор срещу Израел и колелото ще се завърти.
Над 1100 души досега са потвърдените жертви, убити в този конфликт. Опитвам се да разбера кой какво трябва да направи, за да спре това нещо? Какъв е графикът?
Чудя се какъв изход да намеря. Обикновено имам предложения. Нека да седнем и да говорим. Но няма с кого.
Освен ако не се появи нещо, напълно неочаквано, например съобщение от Хамас, че потвърждават, че сега са в Израел, но биха искали да се преместят другаде, или да преговарят и да признаят Израел или да обявят, че никога няма да използват сила.. Нещо подобно, което няма да стане. Затова сме обречени на нещо глупаво.
Защото само това е изходът: насилието. Лично аз мразя ситуации, в които нямате друг изход, освен насилието. Знаем, че то няма да промени нещата дългосрочно.