Шарл Мишел за европейската помощ за Украйна, част 2

 

 

Произнесохте реч, която влезе в новините, защото споменахте точна дата – до 2030г трябва да сме готови за нови членове, казахте. Вие познавате президента Зеленски и се видяхте днес. Той ще каже, че иска членство преди 2030г и започване на преговорите още тази година. Какви са перспективите?

Две неща. Първо, можем да отворим преговорите до края на годината. Това е решение, което Съветът трябва да вземе и след това 27-те членове. Чакаме доклада на ЕК през ноември. Това ще бъде базата за дебата през декември за отваряне на преговорите.

Но искам да кажа, че като решим да определим дата, ние я фиксираме и казваме, това е датата и трябва и двете страни да подходят сериозни.

Ние в ЕС обаче имаме да си напишем домашното – трябва да изясним какво искаме да направим заедно като имаме предвид перспективата на разширяването. Трябва да си изясним как да подобрим процеса на вземане на решения. Да покажем, че можем да действаме при нужда.

И трябва да изясним финансовия въпрос, защото винаги има някаква трудност. Винаги се появява сложен, някой път емоционален въпрос.

Отделно, украинците също трябва да си напишат домашното. Да са наясно какво очакваме от тях – реформи, върховенство на закона, независимост на правосъдната система, борба с корупцията. Защо?

Защото целта на разширяването не е да станем по-големи, не.

Основната цел е да станем по-влиятелни, по-могъщи, за да защитаваме интересите на нашите граждани.

Уверен съм, че все повече събеседници и играчи подкрепят, поне неформално идеята да бъдем по-амбициозни. Това означава, че взаимно се окуражаваме да сме по-активни. Да сме мотивирани и да постигнем резултати.

Когато казвам 2030г, това е амбициозен срок. Знам, но е реалистичен.

Амбицията е ясна: да започнем сега и до 2030г би трябвало да сме готови. Вие посочвате срок, това е ясно. Но от друга страна – споменахте, че трябва вземате единодушно решенията си, дори за започване на преговорите. Четох тази сутрин един туит на Виктор Орбан, който пише, че ЕС се превръща в някаква дистопия. Това ли е ЕС, който може да се разширява с консенсус? Знаете ли какво означава дистопия?

Ще ви кажа. Моята функция е да гарантирам единството на ЕС. Защото когато сме единни, тогава сме силни.

Това е предизвикателство. Защото не е даденост. Единството изисква големи усилия.

Но нека ви дам един пример. Санкциите за Русия. Помните, че одобрихме 11 пакета санкции. Системно се появяваха съмнения и спекулации, че няма се обединим около тях. Но постепенно успяхме да постигнем единодушие.

Не подценявам усилията, необходими за съгласуване на мнението на всички и обединяването на позициите в единен подход. Но аз съм силно мотивиран да си свърша работата, за да можем в бъдеще да вземаме единни решения, включително за Украйна.

Имам 2 последни въпроса. Като казахте за санкциите – имаше доклад, че Унгария иска някои средства да бъдат деблокирани, за да одобри не санкциите, а още пакети помощ за Украйна. Ще потвърдите ли?

Не мога да потвърдя. Има си отделен процес на координация между комисията и членовете. Друга тема е помощта за Украйна и процесът на разширяване.

Разширяването на ЕС не е само за Украйна.

Западните Балкани са важен регион за европейския континент и ни трябват политики към различните страни-кандидатки.