САЩ се опитват да разширят това, което наричат свръзка на разузнаването.
Това са група от припокриващи се връзки с различни страни в Индо-Тихоокеанския регион, за да опитат да противодействат на шпионския апарат на Китай.
Той, както бе подчертано в британски парламентарен доклад, е най-големият в света.
Това е в по-широк контекст. Виждаме три основни начина, по които се развиват нещата.
Първият е в съществуващи мрежи като Четворката, която включва страни като Австралия.
Вторият е чрез тези двустранни взаимоотношения, например, включително с Виетнам.
А другите са припокриващи се тристранни отношения между САЩ, Япония и Южна Корея или САЩ, Япония и Филипините, например.
Тези последни примери, очевидно включват страни, които биха били замесени в тайванския конфликт или ескалация в Тайванския проток. Така че се полагат доста сериозни усилия на контрамерки.
Доста е сложно, както подчертавате. Кои са някои от препятствията, които остават, за да се осигури защита на информацията и да няма изтичане?
Абсолютно. Тук имаме исторически контекст и известна доза недоверие.
Например едно предизвикателство е старото чувство у САЩ, че Япония не може да пази тайна.
Това е един проблем, на който опитват да противодействат. Наскоро САЩ постигнаха известен успех с този тип споделяне на разузнавателна информация, например данните, които САЩ споделиха с Индия преди военното нахлуване на китайците над спорната част от Хималаите.
В тези примери виждаме, че тук-там САЩ имали успех.
Другият елемент е планирането. Като цяло надеждата е ако например президент стане републиканец, ако евентуално Доналд Тръмп ако дойде на власт, съществуващите партньорства и отношения за споделяне на разузнавателна информация да се запазят независимо от смяната на управлението на САЩ.