Пол Грифитс: Няма смисъл да возим SAF от Калифорния

Вървим към свят, в който устойчивото авиационно гориво ще заема голям дял от микса на горивата на авиокомпаниите. Готови ли сте? Лесно ли е да се направи прехода? Особено за съчетаването на различните изисквания по света? Лесно ли ще бъде? Лесно или трудно и колко скъпо ще бъде преминаването на водород?

Първо, трябва да имаме достатъчно продукт, който да се произвежда глобално. Защото няма смисъл да се произвежда устойчиво авиационно гориво в Калифорния и да се пренася с танкери през половината свят до Дубай.

Трябва да изберем енергийна стратегия, която е най-подходяща за локацията.

Нашите усилия са към слънчевата енергия и ще инсталираме около 10 пъти над PV-капацитета с панели на покривите на летището, които са много.

Това ще намали значително нашия въглероден отпечатък и целта е доста бързо да подменим всичките си коли с гориво, различно от въглеводородите.

Но по отношение на самолетното гориво. Летищата са последната миля за авиокомпаниите. Напредват ли плановете ви да започнете да предлагате SAF?

SAF е доста лесен, когато имате тръбопровод за гориво на летището. Въпросът е в производството му. Има нужда от суровина и огромни количества прясна вода.

Но мненията са силно поляризирани дали това е възможно. Наскоро излезе едно проучване, според което потреблението на Обединеното кралство на SAF е около 12,7 млн тона годишно. А да се натрупат достатъчно запаси от суровини за това устойчиво авиационно гориво трябва за използвате половината обработваема земя на Острова. За да произведете SAF.

Ясно е, че това не е практично.

SAF ще бъде компонент в плана за устойчивост. Но проблемите с производството му и мащаба, както и разликата в цената ще бъде сериозен проблем.

Реално ни трябва алтернативна енергия за самолетите, вместо да разчитаме на въглеводороди. А това е много трудно.