Заплахата от дългова спирала в САЩ, част 1

Това е броячът на националния дълг. Той е монтиран в Ню Йорк в края на 80-те и показва националния дълг, който всички ние като нация дължим на държавите, компаниите и хората, които са ни заели пари почти изцяло под формата на облигации. През 1989 сумата е малко под три трилиона долара, а днес надвишава 30 трилиона долара. Ето каква е реалността: всяко домакинство в страната дължи над 300 хиляди долара. Мнозина се тревожат, че едно стечение на обстоятелствата би запокитило САЩ в дългова спирала.

Съединените щати обичайно харчат повече отколкото страната и правителството получава. Ние живеем отвъд възможностите си.

От тази година САЩ харчат повече за обслужване на лихвите по дълга си отколкото за национална отбрана. И това не е заради намаляване на разходите за отбрана. Причината е оскъпеното обслужване на дълга.

Днес американското министерство на финансите харчи по 1,8 милиарда на ден, за да плаща лихвите по съществуващия дълг. Към 2033 тази цифра ще е близо 4 милиарда. Парите, които плащаме всеки ден, за да финансираме дефицита си не могат да се харчат за пътища, мостове, за инфраструктура или за бъдещето на децата ни. Те се харчат единствено за финансиране на дефицита.

Как САЩ стигнаха до тук?

В продължение на две десетилетия след инсталирането на брояча, се считаше, че националният дълг е под контрол. Но всичко се променя след финансовата криза от 2008. Тогава се случват две неща: американската икономика се свива, а заемите нарастват.

Икономиката ни се срина и имахме огромни разходи за дефицит в опит да я съживим.

Това беше моментът, когато настоящата траектория превзе цялата страна.

До 2013, продължаващия бавен растеж, макар и да започваше да се ускорява, както и нарастващия дълг за първи път надскочи 100%. Тоест, дългът ни беше с по-голям размер от икономиката ни.

Това сравнение е известно като „съотношението дълг към БВП“. То често се използва от икономистите, за да измерят фискалното здраве на една държава.

Въпреки, че дългът е висок, той остава без промяна за едно десетилетие.

И тогава всичко се промени.