Заплахата от дългова спирала в САЩ, част 2

Ковид дойде и заемите ни се изстреляха нагоре. Бизнеси и потребители получаваха чекове, а Фед направи каквото можа и намали лихвите близо до нула. Макар това да помогна, това доведе до скок в инфлацията, който на свой ред предизвика повишаване на лихвите, а Фед направи завой към борба с инфлацията.

"Демократите никога не се искали да спрат да харчат пари", каза Кевин МакКарти, председател на Конгреса.

"Как да обясним на данъкоплатеца, че в това има смисъл", каза Марк Уорнър, сенатор демократ от Вирджиния.

Всяка година Вашингтон играе политически футбол като избягва трудните решения за балансиране на бюджета. И компромисът в последната минута винаги спасява положението. Но и отлага същинските решения. Защото основният проблем не е решен.

Това не е убягнало от вниманието на кредитните агенции. Наскоро Fitch намали дълговия рейтинг на САЩ с една степен и той вече не е тройно А.

Това беше историческо решение, базирано на значителните разногласия в Конгреса породени от дефицита, а също и от известна политическа нестабилност която светът видя във Вашингтон.  Fitch прогнозира, че до 2025 съотношението дълг към БВП ще бъде 118%, а тази цифра е три пъти по-висока отколкото при други сходни държави.

В общи линии те казват, че Вашингтон остава под наблюдение.

Но ето какво: има реалистични решения за това как САЩ да достигне здравословно равновесие на дълга. Но както се сещате, нито едно не е лесно.

Едното е просто икономиката да стане по-силна. В момента тя расте, но не достатъчно. Така че е крайно невероятно това да е решението. Второто е ако във Вашингтон се договорят за ограничаване на разходите.

Ще има ограничаване на разходите в здравеопазването, в Medicare, при военните.

Третото е, ако можем да увеличим данъците. Още нещо, което политиците не обичат да правят, особено в година на избори.

Бърз растеж, ограничаване на разходите и увеличаване на данъците бяха елементи от подвеждащия бюджет на Клинтън. По онова време от този бюджет се очакваше да изплати националния дълг до 2012. Но правителството не можеше да предвиди финансовата криза и пандемията, които драстично промениха икономическия пейзаж в страната. И демократи, и републиканци използваха публичните средства за да спрат катастрофата и да стимулират растежа. Никой не направи опит да намали дефицита.

Много лесно е републиканците да обвиняват демократите или демократите да обвиняват републиканците за проблемите, с които се сблъскваме днес. И двете партии са взимали решения, които са довели до огромния дефицит, който имаме в момента.

Колкото и ужасяваща да е клопката на този дълг, още по-ужасяващо е, че политиците във Вашингтон го използват като разменна монета. Не виждаме умерени политици, които искат да преговарят с другата партия. По-скоро и двете партии са в крайностите на политическия спектър и ще е все по-трудно да се намери начин да се справим с лошото ни фискалнро управление.