Икономическият модел, който аз предпочитам е този на глобалната конкуренция. Аз съм силен привърженик на глобализацията и мисля, че благодарение на нея милиони хора излязоха от бедността, много хора се причислиха към средната класа в немалко държави по света, където бяха изградени и ще бъдат изградени множество нови градове.
Виждаме как навсякъде по света се строят нови магистрали, нови железопътни трасета, болници, университети, училища и това е навсякъде по света. Това е нещо хубаво.
Задачата ни трябва да е това да не бъде така само за част от света, задачата ни е да работим за включване на целия свят и да се възползва от шансовете на глобализацията, да расте, да гради собствена инфраструктура, индустрия и така нататък.
Трябва да кажем, че това ще е един по-безопасен свят.
Икономическият модел на Германия, например, макар според мен той да е подходящ и за целия свят, изключва протекционизма.
Ние искаме да продаваме колите си в Европа, в Северна Америка, в Япония, в Китай, в Африка, в Южна Америка, навсякъде. Но това означава, че ние сме готови да внасяме коли и от други държави на пазара в Германия.
Все още се спомням дебатите, когато японски коли излязоха на германския пазар. Те са част от пазара и днес има германски коли в Япония и японски коли в Германия – какъв е проблемът?
Същото стана и когато Южна Корея се превърна в успешен производител на автомобили и силен конкурент навсякъде по света.
Те свършиха страхотна работа и сега има германски коли в Корея и корейски коли в Германия – какъв е проблемът? На тези неща трябва да гледаме по този начин.
Това е по-добрата алтернатива на протекционизма.