Поздравления за книгата. Искам да извадя един откъс и да говорим за него. „В Америка сме близо сме до повратен момент. Ако хората, които вземат решения не спрат и не обърнат враждебните мерки за петрола и газа, американската икономика ще се свие, както стана при Джими Картър. Инфлацията ще попадне във възходяща спирала и качеството на живот на всички американци ще се понижи“. Това е доста остро казано. Но петролната индустрия произвежда почти на предпандемични нива. Повече от Саудитска Арабия. Износът скача. Инфлацията пада. Икономиката е ок. Не сме ли добре?
В този смисъл, да. В друг – не. При мерките, които се натрупват, при увеличаващия регулаторен натиск от всякакъв вид, плюс всичко, което направиха. Извадиха цялата федерална земя. За 26% от земята в САЩ не се позволява проучване и добив.
Това са 35% от производствения капацитет в САЩ. Това е. Определено ако не можем да оправим нещата, няма да сме вече енергийно независими. А знаем какво означава това. Преживели сме го.
Това засяга цялата икономика. И политиката по целия свят.
Но ние произвеждаме рекордни нива. Какво още можем да произвеждаме, ако поправим политиките, за които настоявате в книгата си?
Можете да компенсирате инфлацията. Със сигурност. Ние обаче не произвеждаме колкото можем.
Колко можем? 60 млн, 70 млн барела?
Не казвам, че можем толкова много. Но примерно още 1 млн барела на ден.
Определено е необходимо при това, което става.
Ще помогне на американската икономика, ще помогне на американските работници. Ще помогне за инфлацията, ще я понижи малко.