Как тълкувате изказването на Джей Пауъл за това докъде сме стигнали?
Най-общо, то съответстваше на очакванията; най-общо, беше разумно, смятам, че тълкуването на причините да се тревожим за инфлацията беше правилно. Но продължавам да считам, че Фед са прекалено оптимистично настроени.
Възможно е да постигнем прословутото меко приземяване, но смятам, че инфлационните рискове са по-тежки отколкото те казват и са много реални.
Налице е стачката на автомобилните работници, има скок в цените на петрола, бюджетен дефицит, който тази година ще е близо до 8% от БВП, ако се премахнат студентските дългове.
Тук трябва да добавим и технически проблеми като здравното осигуряване, което е пред криза. Така че има истински тревожни фактори свързани с инфлацията.
От друга страна, след Деня на труда, който не е далеч, потреблението изглежда ще се забави, нараства неплатежоспособността, настъпва падежа по много заеми, дължими през следващата година.
Възможно е да стане така, както Фед казват и инфлацията да се върне до 2% с пренебрежимо слабо нарастване на безработицата. Но това ми прилича повече на цел, а не на прогноза.
Мисля, че все още налице са много реални рискове за сценария с мекото приземяване. Рискове както да няма приземяване, инфлацията да продължи и да наложи повишаване на лихвите повече отколкото се очаква, така и да настъпи рецесия, защото преди всяка рецесия от последните десетилетия, всеки път се заговаря за меко приземяване и това се оказва грешка.
Според мен хората са малко прекалени оптимисти, а Фед са се поддали на този оптимизъм.
От една страна, нещата няма да са по-добри от това какви сте се надявали да бъдат, от друга страна, не е лоша идея да направите по-лоша прогноза и да се справите по-добре.
Много труден е балансът, който Фед трябва да поддържа. Но аз подозирам, че има по-голяма вероятност те или да бъдат изненадани от повишаване на инфлационните фактори, или от по-слаби фактори на резултатността.
Вероятно и двете могат да станат реалност в една стагфлационна динамика.