Доколко успя Зеленски да изгради в ООН основата, на която да стъпи и във Вашингтон, за да се аргументира за по-нататъшно финансиране?
Честно казано, говорим за различни аудитории. Аудиторията в Ню Йорк се състои от Глобалния юг, от държави, които стоят встрани в отношението си към руската война срещу Украйна.
Той се опита да разясни, че тази война засяга не само Украйна, но засяга и тях, засяга енергетиката, засяга инфлацията, засяга снабдителните вериги и засяга глобалното продоволствено снабдяване.
Затова и хората не трябва да остават встрани, считайки, че за тях всичко ще е наред. Те трябва да знаят, че това засяга и тях. Според мен Зеленски много убедително аргументира тезата си.
Във Вашингтон има напълно различна аудитория.
Доколко вие сте оптимист, че всички тези държави ще продължат да подкрепят Украйна? Президентът Байдън заяви, че войната може да продължи години наред.
Всъщност не бих казал, че те подкрепят Украйна. Имаше вълна от първоначална съпричастност към Украйна, когато Общото събрание на ООН гласува миналата година. Но като цяло, Глобалният юг си каза:
„Това не е наша война. Това е европейска война. Ние сме жертви на колониализма и няма нужда да се замесваме в тяхната война. Трябва да се погрижим за собствените си интереси.“
Това чухме от Индия, това чухме от Южна Африка, това чухме от Бразилия.
Според мен, Глобалният юг не е дал подкрепата си. Но това постепенно започва да се променя, защото хората започват да се замислят за последиците за дългосрочната продоволствена сигурност, за дългосрочното влияние върху цените и какво всъщност означава на една държава да ѝ се размине след като промени границите си със сила – нещо което би могло да им се случи и на тях.
Те започват постепенно да насочват подкрепата си към Украйна за разлика от изминалите 18 месеца. Това е основата, на която трябва да стъпи Зеленски, а честно казано и президентът Байдън също.