Самърс и Боно събират отново бандата

„Да съберем бандата отново,“ това е предложението на Боно от U2 към нашия редовен гост Лари Самърс. Оказа се, че двамата са работили заедно в годините, когато Лари беше министър на финансите при президента Клинтън. Боно се е срещнал с него, за да обсъдят намаляването на дълговете на най-бедните държави. Това е нещо, за което говори самият Лари в края на миналата година.

Невероятно е, но Боно е мой много близък приятел. Признавам, че не бях чувал за него преди и се наложи Шерил Сандбърг да ме принуди да приема срещата, защото бях убеден, че един министър на финансите трябва да се среща само с хора с поне две имена. Но той се оказа хипнотизиращ не само заради чара си, но и заради познанията си.

Преди седмица, Лари и Боно отново се събраха като автори на статия за Washington Post, в която се аргументират, че акцията трябва да се повтори, но в по-голям мащаб. Сега се обръщаме към Лари Самърс за още една мисъл.

Преди 23 години, в зората на хилядолетието Боно и аз работихме заедно, защото по онова време икономическите перспективи пред Африка и най-бедните държави извън нея изглеждаха много мъгляви. Това се дължеше на бремето от дългове, но днес проблемите са много по-тежки.

Страхотната новина е, че благодарение на технологиите разполагаме с невероятни възможности да решим тези проблеми така, както не можехме и да си представим преди десет години.

Не можехме да си представим, че за една година може да се създаде ваксина срещу нова болест, не можехме да си представим, че в много региони на държавите електричеството от слънчева енергия ще е по-евтино, че по цял свят то ще е по-евтино от електроенергията от въглища.

Но тези технологии ще намерят приложение. Трябва да повишим капиталовите потоци към Глобалния Юг, към развиващите се държави в измерим мащаб, а не постепенно.

Това е целта, заради която Боно и аз отново работим заедно. Това е причината милиони хора да изразяват загриженост, аз също съм разтревожен.

Страхотно е да имаме комюнике от 13 хиляди думи като това на Г-20, в което всеки потупва другите по рамото и говори за координация на сътрудничеството, сътрудничество в координацията и така нататък.

Но това е моментът на „покажи ми парите“, когато трябва да действаме, да използваме ресурси и да предприемаме дръзки стъпки.

Ако се върнем в историята и потърсим примери за надигащи се бури от всякакъв вид, ще видим, че повече грешки са допуснати заради отлагане, отколкото заради твърде бързи действия. И мисля, че сме в точно такъв момент.

Това беше един член на бандата на Боно – Лари Самърс. Двамата отново събраха групата.