Чухме прогнозата ви за инфлация над 2% заради продължителните стачки и натиска на ниършоринга. Колко дълго и колко над тези 2% ще се задържим? Дали това, което описвате не е коренна промяна на инфлационния режим?
Моето твърдение е, че епохата на голямата модерация и на инфлацията под 2% и стабилния растеж е отминала и навлизаме в епохата на голямата стагфлационна и финансова нестабилност.
Общата инфлация ще бъде задвижвана от фактори на предлагането: деглобализацията, геополитически конфликти, застаряване на населението, ограничаване на миграцията, ниършоринг, глобалната промяна в климата, пандемии, кибер войни, реакция срещу неравенството и частична глобализация.
Всичко това са фактори на предлагането, които снижават растежа и увеличават себестойността на продукцията.
А от страна на търсенето, ние живеем в свят с толкова големи публични и частни дългове, в който дефицитът ще остане по-висок, ще трябва да харчим повече за борба с неравенството, с климатичните промени, за справяне с пандемии и с неравенството произтичащо от глобализацията и изкуствения интелект и така нататък.
Така разходите ще са по-високи, данъците няма да нараснат значително, структурният дефицит ще е по-висок. Тоест, или постепенно ще излезем от дълговата криза, или след време ще трябва да монетизираме дълга, а това по същество ще увеличи инфлацията.
И от страна на предлагането, и от страна на търсенето има фактори, които показват, че към момента инфлация от 2% е „мисия невъзможна“ и новото нормално може да бъде между 3 и 4% инфлация за развитите икономики.
То ще се постигне след време, а не за един ден.
Налице са структурни фактори освен цикличните, които подсказват, че инфлацията ще е много по-висока в дългосрочен план.