Това е може би промяна в настроенията и отношението на САЩ към Латинска Америка, но тези настроения все още съществуват в някои страни там. Трябва да Ви задам два въпроса. Знаете, че вчера имаше среща между Владимир Путин и Ким Чен Ун. Това пиар ли е? Лошите момчета се събират. Или има някаква стратегия в това, което е тревожно?
Тревожно е, но показва и колко отчаян е Путин. Сега той се обръща към отхвърления, към санкционирания от ООН. Търси го, защото е отчаян. Загуби приятелите си и се обръща към Иран и Северна Корея. Това е признак на отчаяние.
Не го виждате като нещо притеснително по отношение на Запада? Не е ли стъпка твърде далече?
Разбира се, притеснително е. Ким Чен Ун е отхвърлен, нарушавал е закона многократно. Виждате какво прави с народа си. Опитва се да създаде бомба. Това не е добра новина, но показва докъде е готов да стигне Владимир Путин, за да си спаси кожата. Да отиде при един аутсайдер и вижте какво прави с населението си.
Последен въпрос, с който се връщаме към родината Ви, Германия. Оня ден бях поразена от езика на външния министър на Украйна. Той даде пресконференция с германския външен министър Аналена Бербок и каза, че Украйна иска ракетите „Таурус“, Германия може да ги даде. Тя все още води дебат за това. Той каза най-накрая винаги се следва един модел – Германия казва не, ще мислят дълго и накрая ще кажат да. Въпросът ми е трябва ли Германия да предостави „Таурус“ сега?
Разбира се. Аз съм за това.
Защо тогава не го прави?
Дължи са малко на германската психология. Социалдемократическата ни партия винаги е смятала, че можем да накараме Русия да бъде добър партньор чрез търговия разговори. И те не бяхме толкова притиснати. Изведнъж Русия стана агресор и не може да бъде извинена. Но все още има някакво колебание трябва ли да предприемаме тези стъпки, според формулата на Кулеба. Трябва да се представим по-добре и да вървим нататък.
С две думи, тази година ли ще стане?
Обзалагам се, че ще стане тази година.