Компромисите на Г-20, част 1

Отсъствието на Си Дзинпин беше ли голямата победа за домакините на Г-20?

Съгласна съм с вашия кореспондент, че цялата среща на върха беше успех за Индия. Фокусът бе поставен върху Глобалния Юг, както искаше Индия.

За съжаление Си Дзинпин не успя да дойде, а винаги се създава повече доверие, когато присъстват държавните глави. Въпреки това там бе премиерът, който успя да представи перспективата на Китай и се постигна консенсусното споразумение, макар че не всеки беше доволен.

Това ми подсказва, че китайското мнение е било взето много сериозно предвид, за да се постигне финалното споразумение. Определено срещата е победа за институцията , защото все пак имаше финално комюнике. Както знаем, на министерските срещи не успяха да го договорят и това бе тревожно.

Какво мислите за езика, който използваха в комюникето за Украйна. Май се изказват по-общо от миналата година. Защото сега се говори за войната в Украйна, вместо за войната срещу Украйна.

Точно така. Голямата критика на съвместната декларация беше за размиването на критиката от миналата година.

Френският президент Еманюел Макрон каза, че формата Г-20 не е такава, че да се постигне консенсус за войната. Г-20 няма да реши въпроса.

Да не забравяме какво е Г-20. Това не е официална международна институция със секретариат, централа, постоянни служители и право на гласуване. Това е 20-годишен международен механизъм за натиск главно по икономически въпроси.

Разбира се, много внимание се обърна на енергийната и хранителната сигурност. Украйна също привлече вниманието, защото войната се води в Европа. Но и доколкото засяга цените, хранителната и енергийната сигурност.

Някои в Г-20 ще кажат, че геополитиката не се предполага да присъства силно. Но не може да се пренебрегне при това, което става заради руската инвазия в Украйна.

Критиците биха казали, че езикът става твърде общ. Но важното е, че и 20-те страни подписаха комюникето.

В него има някои важни неща. Като – цитирам – „мир за Украйна“, настояване за териториална цялост на Украйна и най-важното: обещанието да не се използва, нито да се заплашва с използването на ядрено оръжие. И второ, връщането на Русия към зърнената сделка в Черно море. Това е много важно, заради износа на зърно и торове от Украйна за развиващите се страни и особено за Африка.

Това беше изключително важно.