Индия е вторият по големина пазар за телефони в света – миналата година са продадени над 200 милиона телефона.
Преди десетилетие повечето се внасяха. Днес страната е нетен износител като водещите марки са Samsung и Apple.
Министър председателят Нарендра Моди иска да повтори успеха при телефоните и при електрониката, електромобилите, зелената енергия, химическата и текстилната индустрии...
Целта в краткосрочен план е да нарасне спадащият дял на производството в БВП и постигането на 1 трилион долара в стоки за износ. А на първо място е създаването на работни места за най-многобройното население в трудоспособна възраст в света.
Пречките пред амбициите за силно производство са някои стари предизвикателства: проблемите с придобиването на земя, високите логистични разходи, а и някои нови: автоматизацията и липсата на квалифицирани работници.
Да вземем телефоните, например. Правителството въведе смесица от високи вносни тарифи върху готовите телефони и производствени стимули в подкрепа на местното производство. Но снабдителните вериги далеч не са местни. Според един доклад индийските заводи добавят 18% към стойността на електронните устройства, които сглобяват за износ спрямо 38% за Китай и 24% за Виетнам. Производството във Виетнам е и по-евтино с поне една десета.
Кампанията „Произведено в Индия“ ще бъде облагодетелствана с рекордни инвестиции в инфраструктура и логистика. Примамлива е и перспективата на големия вътрешен пазар.
Налице е вече вълната „Китай плюс един“, тъй като големите световни корпорации търсят начин да смекчат геополитическите рискове и забавящата се китайска икономика като диверсифицират снабдителните си вериги.
След либерализацията на икономиката си през 90-те, Индия стана известна като икономиката обслужващата света. Но за да се превърне в развита икономика, правителството иска тя да стане и фабриката на света.