Гулсби от Фед: Нека не се вторачваме в тримесечния ръст

Каквото и да си е мислел Пауъл, смятам, че беше напълно прав да произнесе тази реч в смисъл на „мисията не е приключила“.

От няколко месеца наблюдаваме напредък по инфлацията в цените какъвто трябваше да видим и то точно в трите сегмента на стоки, услуги и жилища. Но работата ни не е приключила.

Инфлацията все още е по-висока от нивото, на което бихме искали да бъде. Това означава, че всички дискусии и призиви да променим целта си и да обявим победа са безпочвени.

Не можеш да направиш нещо такова преди да си постигнал целта си, не можеш да кажеш: „Е, тя и без това не ни трябваше.“

Какво е нужно, за да постигнете целта? Пауъл отбеляза, че икономиката расте по-бързо от очакванията ви и това би могло да е инфлационен фактор и да се наложи да предприемете действия срещу него.

Може и да е така. Аз говоря за така наречения от мен „златен път“, който при обичайни обстоятелства не е предпочитан от централните банки.

Инфлацията може да се понижи без значителна рецесия и това ще е огромен триумф за Фед или за която и да е централна банка и на практика ще е безпрецедентен, а ние донякъде вече сме изминали пътя към тази възможност. И получаваме добри новини.

Просто добрите новини трябва да продължат да пристигат.

Аргументът, че съществува стабилна взаимовръзка между икономическия растеж, процента на безработица и процента на инфлацията всъщност е модел, това е теория.

Тази теория не се доказа особено, тя не беше напълно доказана и преди пандемията и не се доказа след пандемията.

Просто бих заявил, че е нужна предпазливост. Нека не отдаваме прекалено значение на данни като тези за ръста на заплатите като индикатор за инфлацията, защото в ретроспектива това се оказва, че не е сред водещите индикатори за инфлацията при цените.

Нека не се вторачваме в тримесечния ръст като нещо, което ни казва какво ще се случи с инфлацията, защото вече няколко месеца наблюдаваме отсъствие на корелация между тези два елемента.