Пауъл заяви, че е отбелязан напредък по отношение на инфлацията, но побърза да добави, че целта не е постигната и курсът трябва да се поддържа. Един от въпросите, които вие повдигнахте и който предизвика коментари е сравнението с инфлацията през 70-те години, когато тя се понижи и после отново скочи. Според вас доколко това е съотносимо днес и има ли опасност от нов скок на инфлацията?
Както казваха хората, които твърдяха, че инфлацията е преходна и бяха за по-мек подход, 70-те години са били много различни от днес.
И те са прави: тогава имахме голяма рецесия, петролен шок по-голям от днешните, инфлацията се изчисляваше по различен начин. Те са прави за всичко това.
Но мисля, че по-големият урок, е че най-сериозният проблем с инфлацията, който някога сме имали беше създаден от хора, които прибързаха с обявяването на победа и то няколко пъти – в края на 60-те, в началото на 70-те и отново, когато президентът Картър встъпваше в длъжност.
Дори тогава, когато проблемът с инфлацията реално съществуваше, дискусиите по политиката започваха с насоченост предимно към стимулите. В този смисъл, смятам, че 70-те са полезно предупредително напомняне за грешките, които лесно можем да допуснем.
Винаги е добре са си припомняме изкушението, а изкушението винаги е да направим нещата по-лесни, да подкрепим пазарите, за да се повишат, да осигурим допълнителни стимули за икономиката. Но в крайна сметка, това се превръща в затворен кръг.
Предимството днес е, че Фед се ползва с доверие. А причината Фед да се ползва с доверие е не защото автоматично те винаги имат доверието ни. А защото те признаха колко сбъркани са нещата, колко са се отклонили от посоката си през 2021 и направиха радикални промени в политиката – такива, каквито почти никой не очакваше и каквито мнозина не препоръчваха. Това спечели нашето доверие.
Би било трагична ирония, ако след като са си възвърнали доверието, ние да използваме това доверие като аргумент за спиране на следването на политиката, която даде на Фед шанс отново да спечелят доверието ни.