Ще го тестваме самостоятелно, защото работи върху микроглиални клетки, но Алцхаймер има три компонента амилоид, тау-белтък и микроглиални клетки. Лекарствата, които са одобрени са моноклонални антитела, прилагани интравенозно за амилоид. Това е различен подход за въздействие върху микроглията. Така че може да се дава с анти-амилоидни лекарства. Всъщност това може да потуши някои от страничните ефекти от антиамилоидните лекарства.
Пробивът е разбиране на биологията, която го причинява и възможността да я измерваме. Така че биологията тук е амилоид. И накрая лекарството против амилоид подейства и това е много важно. Знаем също, че в мозъка има нещо наречено тау-белтък и хората го тестват и за това. А освен това има и микроглиално възпаление, което за първи път можем да видим в мозъка. А форалумаб намалява точно микроглиалното възпаление. Бих казал причината, поради която имаме пробив е, защото разбираме по-добре болестта и можем да я измерваме.
Смятам, че победа би било да забавим развитието на болестта, а при хората с Алцхаймер може да подобри когнитивните способности. Някои от нашите пациенти, които лекуваме с форалумаб ходят по-добре и изпитват по-малко умора, така че има подобрение в някои от техните неврологични симптоми. Победата тук би била не само забавяне на развитието, а и реално подобрение на когнитивните способности. Ще има тестове в тази посока.