Сега е време за нашата рубрика Уолстрийт дейли с Дейвид Уестин, който се присъединява към нас всеки ден по това време. Дейвид, докато говорим, президентът и екипът му са из страната и рекламират „байдъномиката“. Знаем че голям компонент на байдъномиката, поне така би казал президента, е стратегията, когато става дума за полупроводниците.
Да, много се гордеят със Закона за чиповете и науката и всички заводи, които ще строим. Толкова много производители на полупроводници! Въпросът е дали наистина можем да го направим и между другото, имаме ли хората? За да отговори на този въпрос сега към нас се присъедини Сам Палмизано, бивш ръководител на IBM и председател на Център за глобално предприемачество.
Сам, винаги се радваме да сте при нас. Къде сме в надпреварата с Китай сега? Защото много от това, за което ще говорим, е тази надпревара.
Е, ясно, искам да кажа, че много от това е въпрос на обстоятелства, но ще направя аналогия с футбола, тъй като току що си тръгнах от НФЛ. Представете си AFC шампионата, само че единият отбор играе без ограничение на заплатата. Можете да изберете вашия отбор, но когато няма таван на заплатата, можете да си представите кой е това.
Конкуренцията при основните технологии е напрегната. САЩ са водещи и са били напред в тази област, но Китай харчат като луди, за да ни настигнат. Така че, когато вземете предвид неща като полупроводници, нанометри, които са малките линии, които чертаят или вертикалното подреждане на чиповете, за да постигат повече капацитет при тях, САЩ ги изпреварват, а и имаме силно материалознание. Ние сме напред. Тези момчета обаче ще харчат като луди, за да наваксат. Тъй като споменахте закона за чиповете, част от него е намаляване на риска при веригата за доставки, защото всички мислят за полупроводници от висок клас, като използваните за генеративен изкуствен интелект. Но полупроводниците са в хладилниците, в тостерите, във всичко в живота ни днес. Мащабът всъщност е много по-голям.
Голяма част от загрижеността на Вашингтон е за най-високите технологии, за нано елементи, които са наистина авангардни. Доколкото разбирам, сме напред там. Но в опитите си да останеш първи, позволете да използвам футболна аналогия, колко нападение и колко защита е нужна? Доколко ги спираме да ни настигнат и доколко ги изпреварваме?
Разбирам че идеята да не се инвестира в Китай или да се ограничава и забранява вноса на чипове и полупроводници е отбранителна игра, ще ни даде може би малко време, но трябва да минем в нападение. А нападение са изследванията по ключовите елементи като дизайн, материали и човешки ресурси, инженерите. Трябва да минем в нападение. И тогава има възможност в рамките на Закона за чиповете да балансираме производството на фабриките с науката и с хората, които трябва да се занимават с наука. И всъщност много от приятелите ми, които търсят и предлагат тези елементи и чийто пари идват от търговия наблягат на елемента на човешките ресурси, толкова, колкото и на производствения аспект.