Във Великобритания бумът на вътрешния туризъм утихна. И това е лоша новина за крайбрежните градове на Англия.
Ръстът на ваканциите в чужбина и кризата с разходите за живот поразиха крайбрежните дестинации, които се радваха на оживление, когато ковид ограниченията спряха пътуванията.
В тези градове туризмът си остава животоспасяващ и представлява 15-25% от работните места.
От пандемията насам тук имаше ръст на свободните работни места през лятото, но не и тази година. По данни от Reed Recruitment броят на незаетите работни места в 25 основни английски града се е понижил забележимо спрямо миналогодишните високи нива.
А дългосрочният упадък на вътрешния туризъм направи тези райони едни от най-бедните във Великобритания. Данните на Reeds показват, че средната заплата е с над 3000 лири по-ниска от средната за Англия от 30 хиляди.
Упадъкът на крайбрежието е удар по правителствената програма за икономическо изравняване на регионите. Консерваторите на Риши Сунак ще бъдат принудени да защитят т.н. места на морския бряг.
В Ийстборн например срещат отпора на либерал-демократите, които се стремят да се възползват от недоволството от мръсен канал, който се излива в океана и разходите за живот.
От разцвет на крайморските градове в миналото се насочихме към опит да се защитят работните места. Маргейт в Кент стана в дестинация за любителите на изкуство.
Докато бумът на вътрешния туризъм затихна, много крайбрежни градове търсят нови възможности във вътрешността на страната.