Крахът на Credit Suisse разтърси финансовите пазари и разклати Швейцария до самата й сърцевина.
Въпреки възмущението, шока и разочарованието, месеци по-късно, над Алпите отново падна тишина. Въпросът е дали това швейцарско спокойствие е знак за стабилност или самодоволство?
Швейцария не е известна с бързи промени. Жените, например, получиха правото да гласуват едва през 1971г. А мнозина се надяваха, че спасяването от UBS ще бъде катализатор за промяна чрез сделка при затворена врата с посредничеството на правителството, подкрепена от данъкоплатците.
Може би федералните избори през октомври могат да предложат възможност за дебат, но мнозина смятат, че този момент може вече да е преминал.
Друго притеснение: Швейцария е много малка държава, но нейният банков сектор поема финансовия риск навсякъде по света. Сега общите активи на UBS възлизат на 198% от БВП на Швейцария.
На повърхността всичко е спокойно. Безработицата непроменена. Инфлацията е предмет на завист на всяка централна банка, а парите в банковия сектор все още текат. Но ако възникне криза, Швейцария има огневата мощ, за да се справи с нея.