Забравили ли са японците как да се усмихват?
Може да сте прочели в много публикации, че японците са тръгнали на учител по усмихване, тъй като се предполага, че са забравили как да се усмихват през пандемията. Това е една статия, която можеше да се види навсякъде.
"Много хора в Япония търсят опреснителен курс за нещо, което трябва да идва отвътре...усмихване".
Защо такива статии привличат толкова много внимание, а всъщност изглежда пропускат да доловят онова, което реално става в Япония? Дори този тип статии си имат име. Жанрът е „Странната Япония“.
Общата им линия е да подхранват стереотипите за Япония, като страната, която е малко чужда, малко странна, малко не съвсем нормална.
Една от най-позорните беше за предполагаемия феномен на близане на клепачите, при което японските тинейджъри или млади хора обичали да си облизват очните ябълки при сексуален акт. Това беше пълна измислица. Беше проследена и развенчана, но не и преди да обиколи половината свят.
Можем да се сетим и за други по-известни примери – градската легенда за автомат за бикини, който продава бельо.
По света има мания към такива истории, които правят японците да изглеждат не съвсем нормални.
Друг доста известен пример за това бе семейството под наем. Този феномен говореше за това, че хората наемат семейство, за да не се чувстват самотни. Бе описан в наградена статия в New Yorker през 2018г, която по-късно бе развенчана като почти напълно измислена. Всички се хващат за това, защото искат да вярват, че Япония е такъв тип общество.
Много хора в Япония, включително и аз, се чудеха, защото това не е услуга, която знам някой да е ползвал. Легитимна услуга е, но училището, което всеки цитира в статиите си е обучавало само около 4 хиляди души как да се усмихват през шестте години, откакто действа. За да поставя това в перспектива, това е броят на хората в Америка, които всяка година ходят до Южния полюс. Но в японските медии не срещаме толкова много статии, които говорят за това как американците внезапно се тълпят към Антарктика.