Залогът за корекцията на тези дисбаланси е висок, предвид това колко важни са младежите за китайската икономика. Растящата безработица означава по-малко приходи за младите хора и следователно по-малко харчене за образование, пътувания, мобилни телефони, а това означава по-ниска икономическа производителност. Младежите са важни потребители в икономиката, особено на пазара на луксозни стоки.
Притеснени от растящата несигурност, младите хора търсят алтернативни кариери, за да си осигурят приходи. Наблюдава се повишен интерес към изпитите за административни назначения в търсене на така наречената „желязна купичка за ориз“, което значи „сигурна работа“. Речникът се е обогатил с нови изрази като „лежа по гръб“, тоест „излизам от надпреварата“ и още по-силното „оставям го да гние“, когато приемаш ситуацията и отказваш да се бориш с невъзможните препятствия. Разбира се, налице е и „бягството“, което стана популярно по време на ковид, когато хората търсеха възможности в чужбина.
Разбира се, мнозина се примиряват с нископлатена работа само, за да имат социални и здравни осигуровки.
Китайското правителство реагира с няколко политики насочени към стимулиране на наемането на работници.
"Те създадоха много данъчни облекчения и субсидии и за частни, и за държавни компании, за да се разширят възможностите за стажове. Те възложиха на местното управление да наеме колкото е възможно повече млади хора", казва Диана Чойлева, главен икономист в Endo Economics. "Те намериха и още едно решение, което не допада особено на младите, а именно насърчаване и стимулиране на завършващите да се преместят в селски райони в Китай".
В крайна сметка, разкриването на работни места ще зависи от икономическия растеж, особено в сектора на услугите, където младежите доминират. Частните предприятия ще трябва да се почувстват по-уверени в перспективите за растеж преди да инвестират и да увеличат работниците си.
Но налице са много причини за предпазливост. Например, забавящият се глобален растеж, растящото напрежение между САЩ и Китай, особено в технологиите, както и натискът на президента Си Дзинпин за всеобщ просперитет и повече партиен контрол над икономиката.