Шийла Беър за стрес тестовете на банките в САЩ

Какво ни говорят тези стрес тестове за състоянието на банковата индустрия?

Те ни показаха, че при тежък сценарий, както Фед го определя, банките ще оцелеят успешно и ще разполагат с достатъчно капитал, за да продължат да отпускат заеми.

Но според мен има доста проблеми в този сценарий и допусканията в основата на стрес тестовете. Така че, не би трябвало да сме особено доволни.

Предстои много работа, която трябва да се свърши. Добре е, че Фед признава, че има много различни потенциални рискове, които не са отразени в тестовете. Така че, наистина не смятам, че това трябва да ни успокоява.

Очевидният голям проблем е, че те на включват в теста високите лихви, а това е проблемът, с който в момента се сблъсква банковата индустрия. Иронията е, че ако допуснем, че лихвите се върнат към нула процента, както е заложено в теста, при тежка рецесия, това всъщност помага на банките да имат много нереализирани загуби в счетоводството си. Защото, когато лихвите отново станат нула процента, активите с ниска доходност бързо ще възвърнат стойността си. В известен смисъл, те възнаграждават банките за това, че не управляват добре риска от лихвите. Това е голям проблем.

Другият проблем също свързан с лихвите е какво се случва, ако настъпи продължителен период, в който кривата на доходността е обърната. Тоест, краткосрочните лихви по кредитите са по-високи отколкото дългосрочните лихви. От известно време ние сме точно в тази  ситуация. Така се стига до момента, който вече наблюдаваме, когато разходите на банките за финансиране, това което трябва да плащат по депозитите или кредитите ще надвиши това, което могат да получат по заемите си. Това ще е истинско предизвикателство за баните.

Точно за този тип проблеми трябва да мисли Фед и с тях трябва да тества банките, а не с изкуствени допускания, че ако настъпи рецесия, лихвите ще се върнат към нулата и целият купон започва наново. Активите са раздути, вече не се налага да плащат нещо по депозитите… това просто е нереалистично.