Как гладуването подобрява здравето и продължителността на живота, част 6

Дейвид Синклер е друг играч тежка категория в областта на дълголетието и е знак за конфликта, който все още съществува в научната общност.

Докато двамата са съгласни относно биологичните механизми действащи по време на гладуването, те не са съгласни кой е най-важен и най-добрият начин за активирането му.

"Има едно нещо, което бих препоръчал да направите на средна възраст и това може да удължи продължителността на живота ви – това е поста. С колегите ми смятаме, че не е толкова важно колко ядете и какво ядете, а кога ядете. И така, не трябва винаги си нахранен. Не се поддавайте винаги на призивите на глада.  Аз пия чай и всъщност не ям вероятно до късен обяд или вечеря всеки ден, като начин да подсиля защитните сили на тялото всеки ден."

През един обичаен ден Синклер гладува двадесет и два часа, и се храни само веднъж. Той насърчава продължителното, ежедневно гладуване, за да се предизвика биологичен процес, наречен хормеза. Хормеза е адаптивната реакция на клетки и организми, при които тялото е поставено под умерен стрес. Кратки моменти на стрес, като например гладуването, стимулират митохондрията в тялото, която преобразува храната и кислорода в енергия, която клетките да използват. Митохондриите на тялото играят решаваща роля в поддържането на основните органи. Но неговата функционалност намалява с възрастта. Установено е, че хормезата подобрява митохондриалната ефективност, следователно подобрява продължителността на живота и здравето.

"Тези процеси, които изучаваме подобряват нашите собствени вродени защити срещу болести. Те съществуват в нас и нямаме нужда от лекарства, за да ги задействаме. Можем да пропуснем хранене. Можем да се изтощим от бягане. Можем да вдигаме тежести. Можем да ядем правилните храни, да се фокусираме върху растения. Такива неща. И всъщност знаем, точно както епидемиолозите са разбрали, че това са нещата, които можете да направите, за да засилите тези защити."