Чухте ли нещо ново в Синтра, което променя нещата?
Мисля, че нямаше изненада. Просто пазарите не се доверяват на това, за което говорят всички големи централни банки. В момента те изместват посоката на усилията си и казват: „Прехвърлихме пика на инфлацията.“ Но другата част от двойния им мандат, която повечето централни банки трябва да покрият е ситуацията на пазара на труда. А той все още е много, много силен.
Вторичният ефект е, че когато имате много силен пазар на труда, той очевидно тласка заплатите към повишение, а това се пренася към цените и те отново растат. В данните, които получаваме, ние виждаме, че от определена перспектива инфлацията е по-ниска, но месечните темпове са все още доста над средните за сезона.
От друга страна, данните за заетостта са твърде значителен проблем за централните банки, за да си позволят пауза в този момент.
Можем ли да заявим с по-значителна степен на увереност, че Фед ще приключи преди колегите им от Европа? Как виждате такова развитие?
Ние сме убедени в това. Когато анализираме нашите данни, ние използваме нещо наречено „статистика на цените“, което представлява онлайн инфлационен измервател на дневната инфлация, ние виждаме от тази дневна инфлация, че инфлацията в еврозоната е много по-висока като темп в сравнение с тази в САЩ. И това се вижда навсякъде в еврозоната: във Франция, в Германия в Италия. Всъщност е рядкост да се наблюдава как целият регион бележи покачване.
От друга страна, ние забелязваме значително охлаждане на инфлацията в САЩ. Но както вече казах, председателят Пауъл трябва да се тревожи не само от инфлацията, но и от заетостта. Но ако говорим само за инфлацията, забелязвам, че ЕЦБ напредва много по-агресивно в сравнение с Фед. И това всъщност отразява нашите основания да имаме по-слабо участие в европейските облигации и да се насочим повече към Съединените щати и конкретно към облигациите там.