Еспър: Не е ясно защо Путин търпя толкова разногласията между Пригожин и Шойгу

Любопитен съм, след като чухме изказването и на Владимир Путин, какво мислите за позицията му в Кремъл след слабостите, които бяха разкрити и осъзнаването, че никой няма да дойде да го защити часове наред, докато Пригожин напредва към Москва.

Това бяха много бурни и изненадващи два дни. Никой не е мисли, че ще видим подобно нещо, но то се случи. Днес виждаме опит на Путин да събере подкрепа, вече се заговори за властта му, която започва с олигарсите, службите за сигурност и накрая, руската армия.

В момента той иска да се увери, че ги владее и че те са му верни, защото никой не излезе да подкрепи Владимир Путин през последните 48 часа докато Пригожин правеше изказвания и се придвижваше. Това е наистина смразяващо послание за Путин и подкрепата, която има в страната.

Но Пригожин отправя критиките си от седмици и месеци и никой не го подкрепи, но и не защити Путин. Путин напълно е съзнавал, че Пригожин е недоволен от получаваната подкрепа и от това, че Путин го игнорира. Защо Путин изчака до последния момент, да се стигне до ръба на пропастта, Пригожин да е на няколко часа път от Москва и едва тогава да реши да сключи сделка?

В продължение на месеци Пригожин се оплакваше от министъра на отбраната Шойгу, от шефа на генералния щаб Герасимов заради тяхната неадекватна подкрепа за „Вагнер“. Заради мунициите, заради помощта или заради пехотните подкрепления, заради какво ли не – Пригожин непрекъснато се оплакваше.

Между тези мъже няма симпатия, а Путин позволи това да продължава и не знам защо търпя това толкова дълго, всички спречквания между служителите му в разгара на войната. И се стигна до момента от преди няколко седмици, когато ако си спомняте, „Вагнер“ се изтегли от Бахмут след като го беше превзел.

Имало е сблъсък с пехотната бригада там, обвинения за взривени мини по пътя на „Вагнер“. След това, в петък, той заяви, че руската армия е атакувала хората му.

Мисля, че това е преляло чашата до такава степен, че той е тръгнал на поход, за да поиска от Шойгу и Герасимов да се срещнат с него. Но в някакъв момент Пригожин е осъзнал, че никой от армията не е на негова страна, още по-малко пък някой в Кремъл. той е трябвало бързо да намери изход и този изход се оказа Беларус и Лукашенко.