Чуваме големите централни банки по света да продължават да говорят в момента, че лихвите ще останат по-високи по-дълго време. Да чуем Агустин, когото попитахме защо последната миля на битката с инфлацията е толкова трудна и какво означава това за меко кацане при такива обстоятелства?
Определено забелязахме в общата инфлация. Но основната инфлация остана висока. Каква е разликата? Това са цените на суровините и енергията.
Цените им не се отразяват в основната инфлация.
Услугите и стоките са компоненти на основната инфлация, но цените на услугите бяха особено упорити.
Цените на услугите зависят главно от заплатите. Забелязахме, че заплатите също са много упорити. Дори растат. Това се дължи на факта, че трудовите пазари остават все още много силни. При това положение работниците губят реални заплати и се опитват да се ги повишат и това усилие поддържа цените на услугите високи.
Значи забелязвате тези признаци на задълбочаване на инфлационната психология и къде по света е по-ясно изразена?
Определено в някои региони забелязваме, че е много по-трудно за дезинфлационната среда. Това означава, че ще има продължаващо затягане на монетарната политика.
Трябва да има повече ограничения за общото търсене, за да се отрази като по-смекчен трудов пазар, който да позволи по-слаб натиск върху инфлацията в услугите.
Защо да искаме да връщаме инфлацията обратно към 2%? Защо това е вълшебната цифра? Ако последната миля е 2% защо да не спрем на 3%?
Защото ако спрем на 3%, хората може да попитат: защо да не спрем на 4%?
Научили сме от развиващите се пазари, че високата инфлация не е добра за обществото. По-високата инфлация няма да донесе реални заплати. По-високата инфлация няма да намали лихвите, ще продължава да расте и ще се отрази на номиналните лихви. И накрая това ще засегне икономическата активност.
Затова никой не печели от такава ситуация.