Тогава как мерките взаимодействат с монетарната политика? Казвате, че фискалните мерки могат да влошат нещата. Но насочването ни към енергийния преход ще струва много пари.
Трябва да има координация. Определено монетарната политика в краткосрочен план трябва да върви първа, за да намали инфлацията. Обикновено това се свързва с някои странични ефекти. Може леко да забави икономиката и да усили натиска върху финансовите пазари.
За да се облекчат тези странични ефекти, би било полезно монетарната политика да не е толкова затегната и фискалната да бъде малко по-въздържана.
Днес виждаме как голяма част от фискалните мерки срещу ковид-19 и поскъпналата енергия през 2022г. все още действат. Но не са необходими.
Затова няма никакъв смисъл да се запазват фискалните стимули, които монетарната политика трябва да премахне. Защото двете политики се сблъскват. И накрая се изискват повече усилия от страна на монетарната политика и повече разходи за икономиката.
Необходима е някаква координация.
Имаме по-силна финансова система, повече надзор, регулации за някои пропуски. Това би направило по-лесно прилагането на необходимите монетарни политики.
Това е целта, но става дума само за политика, нали? И когато институционалната защита е отслабена, особено в тези развиващите се пазари, които споменахте, колко политически натиск забелязвате в момента върху централните банки?
Развиващите се пазари донякъде доста добре се справят в тази ситуация. Те видяха цената на растящата инфлация. Има известна координация на фискалната с монетарната политика. Бих казал, че донякъде тези процеси са по-плавни на развиващите се пазари.
Определено колкото повече се налага да действат централните банки, толкова по-голям е политическият натиск върху тях. Но в края на краищата има автономия на централните банки, именно за да ги защити от този политически натиск.