Стачкуващите медици във Великобритания, част 1

"Боли. Понякога е непоносимо. Имало е много, много пъти, когато съм си мислила, че просто ще се откажа", казва д-р Анна Хоумс. "Имало е много случаи, когато съм влизала в отделението и е било опасно, поради недостига на персонал".

"Чувстваш се обезценен, чувстваш се малко безполезен. Чувстваш се сякаш не си оценен за това, което правиш", казва д-р Адел Поуп.

Адел е младши лекар в Националната здравна служба на Обединеното кралство. Тя напуска болницата си за четиридневна стачка през април, която доведе до повече от 195 000 пропуснати прегледи.

„С ръкопляскания не се плащат сметките, пляскането не плаща сметките“, скандират стачниците.

През първата половина на 2023 г,  отменените прегледи са почти половин милион, заради стачките. През миналата година в Обединеното кралство имаше най-много стачки от 80-те години на миналия век насам - от здравеопазването до пощите и учителите. Това не е съвпадение. Протестите са в момент, когато кризата с разходите за живот се отразява на джоба на нацията. Разходите за стоки от първа необходимост се покачват до нови нива.

По радиото съобщават: „Индустриалните действия влияят сериозно на качеството на грижите за пациентите. Стачката на младшите лекари миналата седмица спря почти 200 000 операции и посещения.“

"Единственото, което можем да направим, е да стачкуваме и единствената причина, поради която можем да стачкуваме е нашето заплащане. Но това е сигнал за много други неща", казва д-р Адел Поуп..

Младшите лекари искат 35% увеличение на заплатите. Този кръг от преговори за заплатите отразява както острото свиване, породено от високата инфлация, така и десетилетието на неадекватно финансиране, в което заплатите в публичния сектор изостанаха значително от частния.

И така, заплащането на младшите лекари се е увеличило с около 16 % в парично изражение от 2008 г. насам. Но заради инфлацията и други фактори в периода те всъщност са с 25 % по-зле, и сега хората казват, че не може да се продължава така.