Предвид предизвикателствата, пред които сме изправени, фискалните предизвикателства, които вие описвате ще ни е необходим политически процес за излизане от ситуацията. Има ли такъв процес? Стигаме до втория проблем, с който винаги се занимавате, а именно вътрешния конфликт.
Това, на което сме свидетели се случва отново и отново, ако разгледате историята. Когато имате недобра финансова ситуация и същевременно налице са големи разделения в богатството, започва да се появява популизъм и екстремизъм и в двете политически партии – виждаме такова разцепление.
Популистът е човек или политически лидер, или политически деец, който иска да победи на всяка цена и правилата на играта нямат особено значение. Случилото се на 6 януари е типологично интересно.
Политическата система по отношение на водачеството и на партиите предразполага създаването на такава поляризация. Мисля, че е напълно ясно, че има само един добър резултат и това е силен двупартиен център, защото всяка една от крайностите няма да може да доминира: нито малобройната група в дясно, нито малобройната група в ляво.
В резултат на това виждаме фрагментация, географски хората се местят в различни зони не само заради данъците, но и заради разлики в ценностите и други разлики и виждаме това разделение.
Смятам, че през следващите две години реалният въпрос е дали ще можем да имаме един силен двупартиен център, или фрагментацията ще продължи. Подреждат се три притеснителни елемента.
При краткия дългов цикъл, както аз го наричам, при 7 годишния цикъл вече сме изминали половината път. С други думи лихвите в момента са на ниво, на което ще се задържат, може малко още да се покачат, но това е затягането.
Последиците от него ще са по-слаба икономика занапред – не е нужно спадът да е голям заради жилищния сектор, но това е един вид рецесия на баланса. Тогава нещата в икономиката ще се влошат, ще има финансов проблем едновременно с този вътрешен конфликт. Това са съставките на една рискована ситуация.