Ген. Петреъс за многополюсния свят, част 4

Каква е стратегията на Путин според вас? Какво се опитва да направи? Да изчака по-благосклонен американски президент? Или..

Той просто се опитва да оцелее. И се надява нещо да стане. Например Западът да се умори. Европейците и американците да кажат, че е време за преговори.

Впрочем смятам, че ще сбъркаме, ако го направим.

Не само защото това е битката на доброто със злото, единствената, която ще видим в живота си.

Но и защото украинците ще се бият. Те са твърдо решени да си  върнат страната и няма да се оставят да бъдат разубедени.

Но въпросът е може ли Русия да бъде докарана дотам? Не забравяйте, не става дума само за загубите на фронта, а и за щетите на икономиката им.

Да, санкциите не ги поставиха на колене, но определено вече върнаха икономиката им поне с десетилетие назад. Щетите са повсеместни. Буквално.

Защото голямата им петролна компания не прави повече допълнителни проучвания и производство в най-трудните райони.

Това ще се натрупа с времето. Ще се изисква време, но трябва да затегнем още санкциите и да продължим подкрепата си за Украйна.

Мисля, че като цяло водената от САЩ коалиция на Западния свят свърши великолепна работа в подкрепа на Украйна. 36 млрд помощ само военна помощ от САЩ. Това е изключително.

Тревожите ли се за последиците? Представете си, че Украйна победи и че има момент, в който Путин се прибере. Някои казват, че не искат Донбас да стане новата граница на леко разклатената Русия или дори ефективна граница с Китай. Ако Русия стане клиент на Китай.

Мисля, че руско-китайските отношения не са партньорство без граници. В никакъв случай, както бе обявено. Забелязваме много ясни граници. Не мисля, че президентът Си не е гледал на Русия като на равен, когато отиде в Москва на среща с Путин. Той не получи каквото искаше.. Това са отношения по сметка.

Не са отношения между равни.

Икономистите обикновено пускат много добър цитат от Хенри Кисинджър, който казва, че никога не е срещал възрастен руснак, който ще каже добра дума за китайците. И обратното.

Нека добавя, колко удивително ми се стори, че и Кисинджър отбелязва, че сега е важно Украйна да стане член на ЕС. И напълно съм съгласен с него.

Мисля, че трябва да бъдат приети.

Никога не биваше да се колебаем – да ги привличаме и да се отказваме. Ако правиш такова предложение, трябва да продължиш. Но той е много прав. Ние практически въоръжихме до зъби Украйна. Границата на европейската сигурност вече не са границите на страните от НАТО. Те са на границите на Украйна.

Промени ли се Европа през това време? Ако отидете в Мадрид например.. в Западна Европа, виждате, че границите на Европа са се преместили на изток.

Да, силно се промени. Бях на конференцията по сигурността в Мюнхен няколко дни преди инвазията. Вече усещахме повече единство в НАТО, отколкото съм усещал като майор, който пише речите за върховното обединено командване в Европа.

Много е дълбоко.

Определено се пренесе към Източна Европа. Но се усеща и в цяла Европа.

Путин се опитва да направи Русия отново велика. Но всъщност направи НАТО отново велико.

Вече имаме нов член, Финландия. Това е много важно попълнение. Командвал съм шведски и финландски войници в Афганистан и ги познавам. Те са много добре оборудвани и обучени. Големи професионалисти.

Така че това е много драматично.

Другата ирония е в това, че никой не е направил повече за украинския национализъм, нито един украински националист, политик или друг, освен Владимир Путин.

Да се върнем на НАТО. Хората говорят за нов лидер на НАТО след Йенс Столтенберг, който според повечето е доста добър. Има ли очевиден кандидат?

Има няколко, но няма да кажа нищо повече. 

Последен въпрос. Малко е досадно, защото навлизате в моята област, като пишете книги. Написахте една с мой приятел като съавтор, Андрю Робъртс. „Конфликтът: Еволюцията на военните действия от 1945 до Украйна“. Излиза през октомври, трябва да си я купя. Но –

Може да си я поръчате от Amazon..

Правилно. Но последният ми въпрос за Украйна е какъв е основния урок, който научихме за войната там?

Има няколко. Първо, това не е бъдещето на войната. Това е Студената война, превърната в гореща с дронове и смартфони, интернет и социални медии. Постепенно виждаме по-далекобойни ракети, високоточни ракети и подобни.

Което е много важно.

Другото е, че възможността на водене на военни действия от много страни, която продължава дълго време и изисква истинска военна и индустриална база не е приключила.

Това е един от големите уроци за европейците.

Бях и на тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността. Най-голямото заключение там беше, че трябва да възродим военно-индустриалната си база. Впрочем същото важи и за САЩ. Ние доставяме милиони артилерийски снаряди и трябва рязко да увеличим производството си.

Генерал Дейвид Петреус, войник и вече писател, наследник на Александър Велики. Много ви благодаря.