Световната надпревара за контрол на Арктика

Кой притежава Арктика? Зависи кой чертае границата.

Арктическите страни, включително Русия, Канада и Гренландия, представлявана от Дания, искат повече права за огромен дял от морското дъно на Арктика.

"Конвенцията на ООН по морско право позволява на държавите да определят границите на континенталния си шелф. Държавите имат изключителни права върху тях до 200 морски мили", казва Филип Стейнбърг от университета Дърам.

Всяка от трите страни твърди, че континенталният й шелф се простира на територия, която се застъпва от претенциите на останалите. Това е парче замръзнало море с площ 2500 кв мили около Северния полюс.

Това е част от хребета Ломоносов, дълга подводна планинска верига.

Без значение какво ще стане, страните ще могат да пътуват свободно в международни води на повъхността на тази зона. Но икономическите права върху ресурсите на дъното са нещо друго.

"Ако решат, че шелфът им се простира дотам, те могат да претендират за изключителни права върху природните ресурси на морското дъно", казва Стейнбърг.

През 2008г. Американският геоложки институт пресметна, че в Северния полярен кръг има около неразработено находище с 90 млрд барела петрол и почти 1700 трлн кубични метра природен газ. Повечето права за проучване на находища на метали ан сушата в региона са раздадени, а морето остава неизследвано.

Геолозите предполагат, че неговите ресурси са много богати.

Междувременно Арктика се стопля четири пъти по-бързо от останалата част от Земята и процесът се ускорява.

Климатичните промени може да улеснят достъпа в региона с цел проучване и добив.

"Морският лед ни кара да мислим, че Арктика е важна, но ние мислим за леда. А Арктика не е само някакво място, покрито лед, над което прелитате, но е част от глобалната общност", казва Стейнбърг.

Дълбоководните сондажи в зони, критични за защита на климата на планетата са силно противоречиви.

В последната си Арктическа стратегия Русия обеща да увеличи производството от изкопаеми горива от сушата и морето до 2035г, макар че най-амбициозните планове бяха замразени заради санкциите.

Отворен е и въпросът кога и дали изобщо ще бъде икономически обосновано да се извличат природни богатства от дъното на Арктика.

Но правата са неоспорими.

"Определено живеем в глобална конкуренция, в която държавите искат да покажат, че са големи играчи. Северът е много важен за много арктически държави. Това е начин да се покаже, че признаваме значението му и искаме да го защитим", казва Стейнбърг. "Това, което става с картата все още е прилагане на закона. Но конкретно мандатът на комисията по континенталния шелф е проучи геологията, а след това държавите ще решат как да си го разделят".

Разплитането на претенциите на трите страни може да отнеме десетилетия. Но това забавяне може би е добро за планетата, ако задържи проучвателните работи. Засега Северният полюс принадлежи на всички и на никого.