Жителите на Хирошима искат свят без ядрени оръжия

92-годишната Йошико Хаджимото помни онзи миг през 1945, в който на Хирошима и Нагасаки е пусната ядрена бомба: "Покрих с длани очите си и се присвих. Мислех, че това е краят на света. Това беше невероятно огромна експлозия. Имах чувството, че изтръгват вътрешностите от тялото ми. Земята под мен изригна и изчезна в бял проблясък".

Като домакин на срещата на върха на Г-7 в родния му град, премиерът Фумио Кишида трябва да жонглира със стремежа към ядрено разоръжаване и предизвикателствата пред сигурността създавани от страни като Китай, Южна Корея и Русия. Всички те са съседни на Япония държави и притежават около половината от ядрените оръжия в света.

След десетилетия на напредък в намаляването на ядрените арсенали, експертите внимателно следят новата заплаха предизвикана от войната в Украйна.

През изминалата година, Съединените щати са купили повече установки, от които могат да се осъществят ядрени удари в региона и подсилва присъствието си в Гуам като включва и бомбардировачи. Вероятно предстоят още демонстрации на сила.

"В сравнение с миналото, ситуацията определено е напрегната. Но трябва да допълня, че тя ще бъде още по-напрегната, ако не действаме незабавно", казва Нобумаса Акияма, декан на университета Хитоцубаши.

Професор Акияма казва, че ключът е във воденето на разговори с потенциалните противници: "Ако не намалим риска, то вероятно ще трябва да продължим да се състезаваме помежду си в една оръжейна надпревара. Не смятам, че това е плодотворен подход за която и да е държава в света".

Може би международната общност се намира на кръстопът, но за хората от Хирошима има само един верен път – свят без ядрени оръжия.

"Днес сме изправени пред геополитическо напрежение и правителствата твърдят, че политиката на възпиране е най-добра за националната сигурност. Нима не трябва да създадем свят, в който не разчитаме на ядрените оръжия? Сега е моментът да помислим как можем наистина да го постигнем", казва Кадзуми Мацуи, кмет на Хирошима.

Оцелелите искат историите им да продължат да живеят.

"След около 10 години оцелелите от атомната бомба като нас няма да са живи. Вместо нас, трябва да продължи да живее куполът като символ на случилото се. Дори и да оцелее 100 или 200 години, ние трябва да го запазим", казва Сатоши Танака.