Йън Бремър: Г-7 е много по-силна, част 2

Интересна ми е разликата между дали можеш и дали искаш да правиш бизнес. Имаше някакви срещи. Държавният секретар Антъни Блинкен се видя с китайския си колега във Виена. После американският посланик Ник Бърнс се видя с външния министър в Пекин. Не започва ли ледът леко да се пропуква?

И по-важното – Джейк Съливан се видя с китайския си колега във Виена миналата седмица. Това бяха 12 часа срещи, най-конструктивните и сериозните срещи откакто дойде администрацията на Байдън.

Да, има повече комуникация на високо равнище по проблеми, които са важни за САЩ и Китай. Но не искам по никакъв начин да внушавам, че това включва приятелство или доверие. Те са много оскъдни.

Бих казал, че САЩ се опитват да обяснят по-добре в кои области ще поддържат враждебни отношения, и къде нещата не са равнопоставени и няма да бъдат.

Видяхме го с 5G, видяхме го с чиповете. Но и току-що в Монтана с TikTok, което е тема на деня за много от американските политици в последните месеци.

Това ще се разширява и в критичните технологии. Критичните минерали – област, където САЩ искат да координират с приятелите си и в конкуренция с Китай.

Дори и за Близкия изток: сега китайците започват да изместват американското влияние. Защото американците си произвеждат петрола и газа, а китайците ги купуват все повече от Близкия изток.

Ако няма наистина приятелство и доверие, ако все още има конкуренция, може ли да има сътрудничество между тези две сили?

Не че има избор.

Търговските отношения между САЩ и Китай сега са на най-високото си ниво в историята в абсолютен обем.

Илон Мъск, който иска много да се наложи над Джордж Сорос, накарайте го да направи това с Китай. Няма да го направи. Защо? Защото печели страшно много от Китай. Не печели от Джордж Сорос. Не и след като той си изтегли акциите.

Питайте Льобран Джеймс за Black Lives Matter. Само свободното слово! Ами Китай? Ще вземе тяхната страна за Хонконг и Тайван. Защо ли? Защото бъдещето на NBA е в Китай.

Може ли да има сътрудничество? Цялата корпоративна и финансова общност сътрудничи.

Както знаем, в САЩ ние обединяваме силите си. А те превземат голяма част от регулаторната среда. Това има значение.

Но къде минава границата? Има ли такава? Например чуваме за тези консултантски компании, чиито офиси се обискират. Американски директори казват, че искат да правят бизнес с Китай, но няма да пратим важен човек там, на континента заради риска да бъде задържан. Какво ви говори това?

Повечето американски директори, с които говоря, не пътуваха в Китай през пандемията и сега искат много да отидат там. Защото имат нужда от тези отношения и да се видят с работниците си на място, с мениджмънта и с китайските си партньори и с регулаторите, с правителството.

Така че американските директори не са се спрели. Всъщност в последно време има писма от всякакви американски директори, които се опитват да накарат администрацията на Байдън да е по-балансирана към Китай. И особено членове на Конгреса, демократи и републиканци.

Бих казал, че висши китайски официални лица не вярват повече, че биха могли да натискат американския частен сектор да лобира за тях както преди пандемията. Определено не и публично. При сегашната политическа среда в Америка.

Така че това е важно.

Освен това има редица корпорации, особено в областта на банковите консултации и други, както и в последните месеци има такива и в други страни.. Има определено и много американски директори, които много внимателно си мислят колко още биха могли да инвестират в бъдеще в Китай.

Но много малко от тях изтеглят съществуващите си инвестиции от Китай. И Китай се очаква да стане най-голямата икономика в света към 2030-2032г.

В тази ситуацията много страни, включително и САЩ ще се окажат с по-голяма експозиция, а не с по-малка.