Знаем какво ни внушава Фед със своите прогнози в средносрочен план: безработицата става 4,5%, лихвите остават на това ниво, както показва точковата графика, а инфлацията се плъзга обратно към двата процента. Как бихте характеризирали тези прогнози на Фед, които ще бъдат осъвременени през юни?
Бих ги характеризирал така както съм характеризирал почти всички прогнози през последните няколко години – изпълнени с надежда, но нереалистични. Не споменахме третият елемент от трилемата – финансовата стабилност. Елементите са три и така става, когато закъснееш – дилемата се превръща в трилема. Трябва да се говори и за финансовата стабилност. Освен ако Фед скоро не заяви категорично пред пазарите как характеризира средносрочния план, ще имаме все повече различия, а не по-малко.
Все се връщаме към първоначалното напрежение при банките – аз го наричам криза, вие го наричате другояче, но като оставим това настрани, вие говорите за няколко фази. В коя фаза се намираме в момента?
Излезли сме от реанимацията, това беше тежката фаза. Все още сме в болницата, защото проблеми има с модела на банкиране на някои банки и сега ключовият проблем е да позволим пациентите в болницата да бъдат изписани. Ако се допусне още една грешка в политиката, пациентите ще се върнат в реанимацията.
Как би изглеждала такава грешка?
Например, ако игнорираме факта, че не можем лесно да достигнем 2% инфлация, но се опитаме да го направим прекалено бързо, това ще върне пациента в реанимацията. Но и ще постъпят нови пациенти, за които не говорим в момента и това са извън банкови финансови институции. Не говорим за случващото се в този сектор.
Какво мислите, че се случва там в момента?
Добрата новина е, че движението е бавно. Става дума за търговските имоти, за 1,5 трилиона долара, които трябва да се издължат – това не се случва за ден. Това е добрата новина. Тук отсъства динамиката на депозитите.
Лошата новина е, че ще се случи във времето. Затова трябва да сме много предпазливи в бъдещото си поведение.