Искаш да спасиш планетата? Индустриализирай!

Много съм мислил върху тази голяма идея наречена „намаляване на растежа“, която твърди, че хората не могат истински да контролират глобалното затопляне без да забавят или дори да върнат назад икономическия растеж. Това означава, че огромни развиващи се държави като Индия, или впрочем, четирима от пет души в света ще трябва да приемат по-нисък стандарт на живот отколкото този на Запада.

Намаляването на растежа допуска, че наистина няма начин хората навсякъде по света да се стремят към по-добър живот през следващата година и през по-следващата година без това да разруши планетата.

Току-що се връщам от много вълнуващо пътуване до един експеримент в енергетиката на Индия на стойност 3,5 милиарда долара, който ме кара да се надявам, че привържениците на намаляването на растежа грешат.

Това е проектът на Greenko в Курнол, в южния индийски щат Андра Прадеш – безплодна, камениста земя на около три часа път от оживения град Хидерабад. По странните тунели, които виждате от следващата година ще тече вода между две изкуствени езера. Едното езеро ще е в ниското, а другото ще е на по-голяма височина.

Когато слънцето свети ярко или духат силни ветрове, електричеството произведено от слънчеви панели и близките ветрогенератори ще бъде използвано, за да се изтласква водата нагоре – от ниското езеро към високото.

Потенциалната енергия на водата ще се освобождава под формата на кинетична енергия, когато ВЕИ не работят.

Водата ще пада надолу и ще навлиза в огромните турбини и ще ги задвижва, за да се произвежда електроенергия. Елементарно учебникарска наука, нали? Но тя има потенциала да промени икономиката на горивото на бъдещето ни – зеленият водород.

Без денонощна възобновяема енергия може и да няма начин да се произвежда зелен водород под цена от 6 – 7 долара за килограм. Но ако разполагаме с такава енергия, цената лесно може да падне до 3 долара или поне така смятат от Greenko.

Но как да произвеждаме денонощно зелена енергия, след като слънцето не грее 24 часа? Не можете да го постигнете в такива мащаби с литиево-йонни батерии. Заради това Китай и Индия усилено развиват водно-помпеното съхранение или както го наричат в Европа „водните батерии“.

Изводът? За да спасим планетата вероятно няма да е достатъчно целият транспорт да премине към електромобили или да се препълни електропреносната мрежа със слънчева и вятърна енергия.

Трябва да съхраняваме възобновяемата енергия евтино и интелигентно, за да създадем една нова индустриална структура без въглерод. Трябва се индустриализираме наново, за да намалим въглерода.

Физиката на водната батерия смесена с химията на амоняка може да ни осигури най-добрия шанс да преобразим производството, потреблението и търговията по такъв начин, че да не се налага да приемаме по-нисък стандарт на живот, а същевременно да не затопляме планетата с много повече от 2 градуса по Целзий.

 Все още не е прекалено късно да се надяваме. Не е задължително намаляването на растежа да е наша съдба.