Има ли живот след смъртта на швейцарските банки, част 4

Докато UBS може да е по-доверена марка, но част от спасяването повдига някои въпроси дали самата Швейцария е безопасно място за инвестиране?

Това е Швейцария - спасяване на притежателите на облигации.

Обикновено притежателите на облигации имат предимство над акционерите. Това означава хората, които са заели парични средства на компанията да си върнат парите преди хората, които притежават бизнеса.

При Credit Suisse хората, които притежаваха акции на компанията получиха общо около 3 милиарда долара. Много по-малко, отколкото струваше компанията само дни по-рано. Но допълнителните облигации от първи ред за 17 милиарда долара бяха напълно изтрити.

Казаха: вижте, сега губим всичките си пари, защо да ви даваме пари в бъдеще? И това беше другият голям проблем на това сливане. Защото ще направи финансирането на швейцарските банки по-скъпо занапред, когато искат да отпускат заеми.

Брокерите на сделката твърдяха, че това е най-доброто от куп лоши решения.

Има и друга причина защо новата UBS мегабанка може да бъде проблематична за малка държава като Швейцария.

Швейцарската държава се надява със сливането на тези две компании да получи малко от най-доброто от двата свята. Да получи опита на Credit Suisse и може би част от по-иновативните им неща. Но също и стабилността и стоическата култура на UBS.

Сега след поглъщането UBS осигури незабавна стабилност, но създаде потенциално по-голям проблем в бъдеще.

Балансът на UBS сега е два пъти по-голям от цялата швейцарска икономика. Очевидно е гигантски. И това повдига въпроса дали ако UBS някога се сблъска с проблем, Швейцария ще може да си позволи да я спаси?

През последната финансова криза говорихме за банки, твърде големи, за да фалират. Това означаваше, че правителствата трябваше да ги спасяват.

Новата разширена UBS представлява различен риск, който швейцарското правителство просто да няма достатъчно пари да спаси.