Латинска Америка поема на ляво

Мексико, Перу, Колумбия, Бразилия, Чили, Аржентина – от 2018 година насам всички по-големи държави в Латинска Америка приеха ляв уклон. Регионалната тенденция към социализъм, често наричана „Розов прилив“, се корени в задълбочаващото се неравенство и води до все по-голямо изтичане на капитали от региона.

В цяла Латинска Америка богатите, а все по-често и средните инвеститори търсят резервен план в случай на нарастване на икономическите и политическите и трусове. Първоначалните данни на Института за международни финанси показват изходящ капиталов поток от 137 милиарда долара за петте най-големи регионални икономики през миналата година. Това е с 41% повече отколкото през 2021 и най-високата стойност от 2010 насам.

Макар никой да не следи накъде се насочват парите, популярните дестинации са Доминиканската република, Панама, Испания и САЩ. Инвеститорите от Мексико са похарчили над 774 милиона долара за имоти и строителство в Испания от 2020 до сега. А само през последните няколко месеца, колумбийци са купили 500 имота в Панама. Но мястото, където най-силно се усещат последиците от тенденцията е Маями.

Историята и развитието на града са плътно преплетени с тези на южните му съседи, че често го наричат „столицата на Латинска Америка“. Само колумбийците са купили над 1 222 имота в района на Маями през миналата година – с 30% повече отколкото през предходната. Междувременно, 40% от близо 200 чилийските фамилни офиси имат представителства в САЩ, най-вече в южна Флорида. Всеки от тях инвестира годишно между 30  и 40 милиона долара в щатите – предимно в недвижими имоти.

Но докато места като Маями трупат ползи от тези растящи инвестиции, изтичането на капитали е истинско предизвикателство за икономиките в Латинска Америка.

От една страна, с изтичането на пари от тези държави, валутите им отслабват, а това означава по-голям инфлационен натиск и, разбира се, повече трудности за населението, което вече страда от последиците от скока в потребителските цени. Изтичането на капитали означава и по-малко инвестиции. Например, това са пари, които биха могли да се използват за разширяването на един завод или за купуването на недвижими имоти. С времето, намалелите инвестиции могат да имат огромно отражение върху възможностите за икономически растеж на тези държави.