Какви препятствия срещате? Мислили сте за тази сделка в продължение на много години. Вие и Аксел Уебър. Коя е фазата, в която си казвате, че наистина успявате в тази интеграция?
За мен е повече емоционална, отколкото цифрова. Бих казал, че след три до четири години бих искал да видя служителите на обединената организация, тази страна и нашите клиенти да се гордеят, че са свързани с UBS.
Има много социална и политическа злоба на Банхофщрасе и около швейцарската универсална банка. Много хора ми се обаждат и казват: „Ще трябва да се откажат от част от швейцарската универсална банка. Той ще трябва да направи IPO, да успокои хората.“ Вашият отговор на подобни спекулации?
Радвам се, че сте се срещнали с някои от тях. Изглежда в днешно време има много експерти по управление на банки в Швейцария. Затова единственото, което мога да кажа е, че ще отделим време, за да вземем решения, основани на факти, а не на емоции. И съм сигурен, че сделките ще са добри.
Свиването на тези обединени институции ще включва, както казахте, намаляване на рисково претеглените активи. Но това ще има и социална цена поради загубата на работни места. Колко бързо ще се усети тази болка в цялата група според първоначалната Ви оценка на този етап?
Това е най-болезнената част от работата. Но съм убеден, че на първо място ще се справим с това с пълно уважение към съответните хора, ще се отнесем честно и прозрачно, доколкото е възможно. Но Вие знаете, че особено в Швейцария, населението е доста застаряващо. Много хора ще се пенсионират през следващите няколко години. И аз съм сигурен, че ще можем, благодарение на това, а също и на естественото изхабяване на населението, да смекчим поне социалната цена.
Кажете ми, върнахте се в банковия дом. Върнахте ли се в стария си офис?
Да.
Какво е усещането?
Добро. Добро е усещането. За мен тази нова задача бе голяма чест и много смиряваща. И чувството е хубаво, но също така има и по-ясно усещане за отговорност. Да съм сигурен, че нещата вървят в правилната посока.