Имахме репортаж неотдавна за опасността от изтичане на водород в атмосферата. Защото всеки газ в нея може да се превърне в парников и след като са вложени толкова много пари в сектора, опасенията са живи. Притеснявате ли се или технологията ви – вашата и на другите компании е достатъчно добра, за да не позволява изтичане?
И двете. Това е основателно опасения, защото водородът е парников газ, освен ако не е в горивна клетка. И разбира се, той е запалим, както и повечето други горива.
Така че не искаме изтичане. Доставката с модули е начин да се предотвратят течовете. След като заредите водорода в модула в контролирана среда, той не може да излезе. Няма прехвърляне на водорода от цистерна в цистерна по време на превоза му с камиони и самолети. Водородът си стои в капсулата през цялото време.
Много интересно. При потребителската страна – за Airbus и Boeing например трябва ли те да променят проекта на самолета, който разработват? Или може да го интегрират в самолетите, които вече имат? И как помага да се ускори развитието на водородни самолети?
Самолетът, който виждате сега на екрана, ATR-72, ние можем да го конвертираме. Това е самолет с 50-60 места за регионални полети. Разработили сме инструменти за конвертиране, които ще позволят на тези самолети да летят с водород и да могат да пренасят нашите модули.
За по-големите самолети обаче ще е нужен нов дизайн.
Добрата новина е, че и Airbus, и Boeing работят вече по такъв проект с техните семейства тяснофюзелажни самолети – 737 и А320. Планират ги за средата на 30-те години. Програмата ще стартира в края на 20-те години. Една от целите ни е да печелим в сегмента на регионалните самолети, но освен това и да убедим индустрията, че до края на десетилетието ще бъде реално и важно да се пусне нов голям самолет на водородно гориво.