Едно от предупрежденията на Марко Коланович е, че инвеститорите изглежда изпитват прекалено спокойствие заради слабата волатилност. Дали тя не прикрива рисковете на пазарите като цяло?
Смятам, че слабата волатилност е отражение на доста добрите данни от последните няколко месеца. Въпреки сътресенията около някои регионални банки в САЩ, провалът на Silicon Valley Bank и историята с Credit Suisse и UBS, общото усещане е, че фундаментите на световната икономика не са в толкова лоша форма, в смисъл, че има глобално забавяне, но то протича много бавно.
Затова и наблюдаваме спад във волатилността и позитивни като цяло пазари. В значителната си част всичко това ще бъде подложено на изпитание тази седмица, когато ще излязат много макроданни за големите икономики и ще продължи потока от отчети за печалбите на компаниите.
Сянката на геополитиката винаги присъства и има индикации, че ситуацията няма да се подобри – ще има още ограничения, още по-голямо отдалечаване между Вашингтон и Пекин. Дали инвеститорите обръщат достатъчно внимание на това?
Те трябва да обръщат внимание и то не само през тази седмица. Изглежда това ще е дългосрочна серия от събития, които ще се развият и то особено в технологичния сектор. Това важи особено за хора със значителни инвестиции и в Китай, и в САЩ.
Но миналата седмица чухме речта на министър Йелън, която очерта една по-ясна картина на това как администрацията на Байдън гледа на икономическите отношения с Китай. След много месеци на разменени реплики и сочене с пръст, тази реч задава една рамка.
Сигурен съм, че тя няма да бъде посрещната с безрезервно одобрение от Пекин, но това поне е рамка за един по-добър тон на разговорите и по-конкретно обсъждане на определени проблеми в бъдеще.