56 години след обявяване на независимостта си от британското управление южноамериканската държава Гвиана се изправя срещу заплахата от климатичните промени.
"Знаем цената на гората. Тя съхранява 19,5 гигатона въглерод", каза президентът на Гвиана Ифран Али.
Около 90% от населението на страната живее по карибското крайбрежие. Мнозина от тях – в столицата Джорджтаун, който е на 2 метра под морското равнище и разчита на отводнителни к анали, за да остане обитаем.
Според американската Национална океанска служба затоплянето на водите на Карибско море се очаква да вдигне нивото с 20-25 см в следващите 30г.
През 2015г изследователи от Exxon Mobile откриха милиарди барели суров петрол на дъното в гвианската акватория на Карибско море, на около 120 мили от брега.
"Не е нужен петрол, за да разберем потенциала на нашата страна. Винаги са липсвали обаче ресурси, които са критично важни за трансформацията на икономиката. За да развият инфраструктурата", каза президентът на Гвиана.
След като преди 3г бе изкопан първия петролен кладенец, икономиката на Гвиана стана най-бързо развиващата се в света.
Тя произвежда около 360 хиляди барела петрол на ден и очаква добивът да стигне 580 хиляди барела на ден до 2024г.
С парите се финансират така нужните нови пътища и жилища в една от най-бедните страни в Западното полукълбо.
"Трябва да отговори на въпроса: кой ще плаща, за да можем да се адаптираме и предотвратим катастрофалните наводнения от повишението на морско равнище?", каза президентът. "Трябва да изградим тази инфраструктура. Откъде ще дойдат парите? Дори и сега, когато развиваме петролна и газова икономика. Ясно дадохме да се разбере, че развитието на Гвиана ще бъде по пътя на нисковъглеродната икономика".
Слабостите в новата петродържава обаче се проявяват. Договорът й с Exxon дава на компанията необичайни предимства. По-голям дял от приходите от обикновено и по-малко данъчни ангажименти.
Планът на Гвиана да използва изкопаемите горива, за да направи пълен преход към ВЕИ може би показва тенденция. Други развиващи се страни също иска да развиват природните си ресурси. Дори след като и силно замърсяващите развиващи се страни очакват да не го правят.
"Няма нови изследвания. Но ако съберем всички нови – какво правим? Не създавате ли монопол за тези, които вече живеят в такъв? Тези, които се възползваха от десетилетия на приходи от такива", каза президентът Али.
Засега светът ще следи и ще записва как след съставянето на Протокола от Киото през 1997, развитите страни обещаха да участват с милиарди долари помощ за адаптацията на по-бедните страни. Но много малко от тези пари се появиха досега.